Докога белезници за българските старци и безнаказаност за наглите хлапета с тротинетки

Инцидентът в Генерал Тошево, при който 74-годишен пенсионер бе арестуван след физическа саморазправа с 14-годишен тийнейджър на електрическа тротинетка, е поредната болезнена диагноза за съвременното българско общество. Държава, в която един възрастен човек бива окован в белезници, защото е дръзнал да направи забележка на нагло и самозабравило се хлапе, е държава с обърнати ценности. Видеото, разпространено в социалните мрежи, взриви общественото мнение, но истинският въпрос е защо полицията бърза да арестува жертвата на системния тийнейджърски терор, вместо да потърси сметка от родителите и самите непълнолетни нарушители?

Нека погледнем фактите без лицемерие и фалшив хуманизъм. Един 74-годишен старец, извървял достойно своя жизнен път, се сблъсква на улицата с поредния анонимен състезател с тротинетка. Забележката му е била проста, човешка и напълно логична: „Карай както трябва, недей ми се прави“. Вместо нормална реакция, срам или поне минимално уважение към белите коси, 14-годишният тийнейджър отвръща с наглост, обиди и физическа провокация. И какво се очаква от стареца? Да стои безпомощно, да наведе глава и да позволи на едно хлапе да го унижава на обществено място? Естествено, че ще го ошамари! Когато държавните институции и общинските наредби отказват да контролират хаоса по улиците, гражданите биват принудени сами да въдворяват ред и да защитават личното си достойнство.

Карането на електрически тротинетки от малолетни и непълнолетни без всякакъв контрол се превърна в истинска напаст. Пешеходните зони, тротоарите и парковете вече не са безопасни за никого, най-малко за възрастните хора, чиито рефлекси са забавени. Закони и правила формално съществуват, но никой не ги спазва, защото няма кой да ги налага. И когато едно 14-годишно момче се чувства недосегаемо на своята двуколесна машина, неговата наглост бързо ескалира от нарушаване на правилата за движение до директна вербална и физическа агресия срещу възрастни хора. Ако обществото не защити този 74-годишен човек и не оправдае реакцията му, утре тези тийнейджъри ще станат още по-нагли. Те ще разберат, че законът пази тяхната безотговорност, а правото да бъдеш нагъл е гарантирано от държавата.

За съжаление, този инцидент не е изолиран случай, а част от една много по-дълбока и страшна тенденция на необуздана тийнейджърска жестокост. Само преди месец цяла България настръхна от бруталното убийство в Пловдив. На Младежкия хълм в града група тийнейджъри, на възраст между 14 и 17 години, примамиха, малтретираха в продължение на час и пребиха до смърт 37-годишния Георги Кузев. Проявената от тях садистична жестокост – гасене на цигари, бръснене на вежди и заснемане на гаврата с телефони – завърши с това, че те спокойно ограбиха жертвата си, за да си купят дюнери.

Къде е връзката между двата случая ли? Връзката е в абсолютното усещане за безнаказаност и липсата на първите седем години. Агресията на 14-годишния с тротинетката в Генерал Тошево и нечовешкото престъпление на непълнолетните в Пловдив извират от един и същ източник. Когато едно дете расте с мисълта, че никой не може да му каже копче, че възрастните хора са просто движещи се мишени или обекти за подигравка, то неизбежно прекрачва границата на човечността. Пловдивският случай показа до какъв зловещ катарзис може да стигне тийнейджърската наглост, ако не бъде овладяна навреме с твърда ръка. Шамарът на 74-годишния старец не е престъпление – той е закъснял опит за превъзпитание, след като всички останали системи са се провалили.

Тук идва и най-важният въпрос: Къде са родителите? Къде изчезна майчиното и бащиното чувство за отговорност? Вината за поведението на тези деца лежи изцяло върху техните семейства. Родителите са тези, които купуват скъпите електрически тротинетки, без да ги интересува дали децата им знаят правилата за движение и дали не застрашават живота на околните. Родителите са тези, които осигуряват скъпи смартфони, с които по-късно се заснемат побоища и унижения. В днешно време е по-лесно да оставиш детето на самотек пред екрана или на улицата, отколкото да го научиш на морал, на уважение към по-възрастните, на граници и авторитети. Когато вкъщи липсва наказание и пример, на улицата се раждат чудовища. Когато майката и бащата оправдават всяка наглост на своето отроче, обществото получава поколение от насилници, които нямат респект нито от белите коси, нито от човешкия живот.

Недопустимо е държавната машина да се стоварва с цялата си строгост върху един възрастен мъж, който просто е защитил честта си срещу едно невъзпитано хлапе. Вместо пенсионерът да бъде задържан, на разпит трябваше да бъдат призовани родителите на 14-годишния младеж. Те трябва да носят финансова, административна и морална отговорност за това, че детето им кара незаконно в пешеходни зони, обижда и посяга на хора, които могат да бъдат негови баби и дядовци.

Време е 14-годишните с тротинетки ясно да разберат и да си знаят мястото! Улицата не е тяхно лично пространство за избиване на комплекси. Младостта не е индулгенция за простащина и липса на възпитание. Ако днес си затворим очите за наглостта на едно хлапе с тротинетка, утре ще плачем за поредната жертва на тийнейджърска свирепост в някой парк.

Обществото ни дължи незабавна и категорична защита на 74-годишния старец от Генерал Тошево. Неговият арест е позор за полицията и съдебната система. Трябва ясно да се каже: правото на самозащита и защитата на достойнството нямат възраст. Възрастните хора в България заслужават спокойни старини, сигурност и дълбок поклон за труда си, а не да бъдат блъскани, обиждани и тероризирани от недорасли хулигани. Време е държавата да спре да гали с перце непълнолетните престъпници и техните безотговорни родители, и да върне реда, морала и справедливостта по българските улици.

http://pogled.eu