Вчера ви разказахме за Националния отряд за реакция при бедствия (НОРБ) - обединение от доброволци от различни формирования, които да бъдат свиквани при необходимост от помощ при мащабни бедствия, пожари или извънредни ситуации в страната и чужбина под ръководството на Националната асоциация на доброволците в Република България.
Разказахме ви за това как за да помогнат качествено са нужни да преминат през бюрокрацията и данъците. Историята може да си припомните тук:
Сега ще ви разкажем за деня на един доброволец. Той се казва Павел Славов и е от Пловдив. Освен доброволец към НОРБ, има и нормална, редовна работа. Славов разказа в социалните мрежи как е протекъл последният му почивен ден от кратката му отпуска. Когато, вместо да стои уютно в стая с климатик, излиза на неописуема жега и се впуска в борба с пламъците в Пловдивско от последните дни.
Ето какво написа Славов в своя публикация:
Следобед е, а навън е адска жега. Вкъщи съм си, на климатик, подремвам на дивана. Телефонът звънва. Звънва с онази мелодия, която за секунда ми дава ясната представа какво следва...
Две шепи вода на лицето, обличане с не много приятния гащеризон, грабвам готовата раница и тръгвам.
Само излизам от входа и ме лъхва горещата вълна, сякаш съм отворил фурната да проверя мусаката. Минавам набързо през близкия магазин за няколко бутилки студена вода, пакет фъстъци и пакет желибони - доброволците знаем защо...
Събираме се екипа, палим буса (със стартера, не с кибрит) и тръгваме. Час път, стигаме селото [не става ясно кое], говорим с ръководителя от пожарната и започваме... Започваме с тупалки, тъй като добрия стар ЗИЛ прегря и пожарникарите трябваше да обливат двигателя с водата, която носи... Вятърът се обръща и огъня тръгва със скорост около метър в секунда да пъпли към мястото, на което оставихме вярното ни бусче...
Тичане, местене на буса и смяна на стратегията - ще чакаме огъня да прескочи черния път, за да го натиснем с вода от другата страна, друг вариант няма - пожарникарите останаха да си пазят ЗИЛ-а, а ние имаме към 600л вода, с която можем поне да пробваме нещо.
Към нас се прикрепя цивилен полицай, виждащ в нас някаква надежда...
Огънят дойде, а ние с по едно око гледаме къде пръскаме, а с другото гледаме маршрута за бягство, ако се наложи... Минават няколко минути и идва подкреплението - професионалните пожарникари с още тон вода...
Правим бързо две линии и побеждаваме огъня... но само в нашия участък... на хълма пред нас още гори... Но започва да се стъмва. Зареждаме вода и се връщаме да дозагасим няколко малки огнища.
Дежурният на пожарната идва с усмивка при нас и ни казва, че пожарът е локализиран, от нас вече нужда няма за момента, благодари ни за добрата работа и ни казва да се прибираме, че то вече станало почти 10, а утре май сме на редовните си работи.
Славов нарича тази мисия "лесна". Не публикува с идеята да се фука, нито да търси поздравления, а напротив. Споделя случката, за да изгради представа в хората, които не знаят какво правят регистрираните към Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" доброволци.
"Когато ние, доброволците, искаме пари за техника и оборудване, искаме подкрепа и промяна в няколко закона и наредби в държавата, не го правим с никаква друга цел, освен за възможността да сме от полза", завършва публикацията си Славов.
гост
10 months before
Това са ни героите, борците с пожарите. И професионалистите, и доброволците. Не ония фукльовци от НС. Не знам дали си представят поне какво е на 40-градусова жега да се бориш с огъня. Все се сещам за Киро, дето отиде с фотографите уж на помощ в Карловско на хора, заляни от вода, а те, неблагодарниците, как хубавичко го изгониха. Що го няма сега като доброволец на бой с огъня? Па, ако ще пак да го снимат фотографи, но нещо добро поне да свърши.
Коментирай