ЕДНО ДЕТЕ, НЕ Е ДЕТЕ...

Наблюдавам хората около мен и често виждам доста тъжна картина.
Вече преобладаващо, едно единствено, често разглезено и безразсъдно дете расте в доста семейства. Колкото по-пораснало, толкова по-безпомощно, безотговорно и егоистично, безкрайно затъващо във всякакви глупости, растящо не като опора и утеха за родителите, а като източник на техните проблеми и главоболия. И в същото време то, разбира се, е единственото, което имат. Или ще напусне училище, после ще се пропие, ще се замеси в някакво престъпление, ще натрупа кредити, та колекторите да тичат след семейството, после няма да работи с месеци, или ще приключи в някаква секта, или нарко среда... 
Ако е дъщерята, тогава, разбира се, тя безрасъдно ще се свърже с някакъв боклук и дори ще роди от него. 
Много е тъжно да се види това.

Веднъж говорих по тази тема с приятели – турци,  с безнес в Истанбул. Всички те много добре знаят, че децата не са еднакво качествени. И никакво образование не може да ги изправи, просто да си избием от главата тази глупост. Затова са абсолютно сигурни, че трябва да си родят поне четири-пет. От този брой някои ще бъдат наивни, глуповати и слаби за цял живот, а някое определено ще се окаже умно и амбизиозно. Основните пари и ресурси те прехвърлят към него, след това му се оставя наследство, като му се възлага да се грижи за нефункционалните си братя и сестри, въпреки че може да е дори по-млад от тях. И, разбира се, гледайки го, сърцето на родителя се радва най-вече, виждайки, че животът им е получил истинско продължение и развитие.

Това дете обикновено е синът - главният. И ако повече от едно от вашите пет е успешно, това е още по-добре.
Разбира се, родителите влагат и душа и труд в отглегдане на останлите, няма накъде, родна кръв. Но те инвестират по различен начин, като не им дават, за разлика от успелите деца, максимален тласък за движение и не им дават пълна свобода. Напротив, те или не са освободени от контрола на семейството, или са поставени в най-стабилния и твърд коловоз, като в армията, или в полицията, а щерките в надежден брак със силен и строг съпруг, който ще държи дъщеря им в съответствие с морала.

Какво искаме да постигнем, като раждаме едно единствено? Да направим един единствен залог в играта на живота и веднага да хванем Аллах за ... брадата? 
Изключително, наивен, арогантен и глупав избор...

Светослав Атаджанов