ЕХ, АПТЕКАРКИ, АПТЕКАРКИ – ЛЕБЕДИ МОИ!

ЕХ, АПТЕКАРКИ, АПТЕКАРКИ – ЛЕБЕДИ МОИ!

Пред аптеките в планинското градче се вият опашки – много по-големи от тези пред църквите на Великден. Сякаш нашето възкресение е в аптеките вече.

Както някога опашките се виеха пред хранителните магазини, сега се вият пред аптеките. Аптеките са най-важните магазини в България – магазини за изгубено здраве. 

Обичам аптекарките с цялата си душа и тяло. Господ не ме ощастливи да имам любов с аптекарка, но винаги съм го мечтал. Чисти, спретнати, зад тях – купища лекарства. Хем да ги обичаш, хем покрай тях да станеш безсмъртен. 

Извинявайте – сетих се, че веднъж се натисках и целувах с една моя съученичка, която после стана аптекарка, но това не се брои.

Докъде я докарахме, вика ми мой приятел, някога си купувахме пиенето от кръчмите, а сега – от аптеките.

Много ли се разболяхме изведнъж, остаряхме ли? Може и да сме си изяли здравето по времето на социализма – сега така се говори. 

А може и да сме станали наплашени зайци, да са ни подлудили на здравна тематика – рекламите за лекарства ни заливат отвсякъде и почти е невъзможно човек да хапне вечер два залъка, без да види реклами за дамски превръзки, за лоша памет и оросяване, за газове и хемороиди. Тази реклама за хемороидите ми е любима. В младежа с букета, който се е излекувал от хемороиди, припознавам себе с. Излекувала му е аптекарката хемороидите с по една свещичка на ден плюс ректална мас и той е дошъл, за да я види отново. 

Ех, аптекарки, аптекарки – лебеди мои!

Лекарствата са ужасно скъпи, убийствено скъпи. По селата няма кьорава аптека и отвсякъде, ама буквално – и от земя и небо, те канят да пиеш лекарства. 

Фармацевтичната мафия обаче е най-хуманната мафия в света. Аз я определям като мафията на Рая, да ме прощават ангелите. Тази мафия хем ти обещава здраве, хем всеки ден те убива – хапче по хапче, глътка по глътка, рецепта по рецепта и евро по евро. И цялата пенсийка, разбира се. 

Самият аз пия лекарства на корем. Ако не си пия лекарствата, и се разтрепервам от страх, че не съм ги пил. Безнадежден случай съм по отношение на пиене на лекарства, но имам и познати, които по-скоро биха изпили буре с ракия за две седмици, отколкото едно хапче аспирин.

В София на нашата улица има огромна аптека – вляза ли в нея, и мисля, че съм на Узунджовския панаир преди години. То са парфюмерии, козметики, то са минерални води, бебешки и старчески памперси, дъвки, презервативи, пасти за зъби, апаратче за кръвно налягане, за мерене на диабет, епилатори за скубане на косми от тялото, термоси, швейцарски ножчета с вилици и тирбушони, хранителни добавки… И лекарства. Лекарствата са в дъното.

Това вече не са аптеки, не са и Узунджовският панаир, а Илиянци на нашето здраве.

Рано или късно – запомнете го това, Арена 888 ще стане аптека. 

Искат да ни направят шарани. И каква друга стръв, освен лекарство да ни предложат? Уловът е сигурен. Здравето – съмнително.

Николай Милчев