Ели Юрукова: Защо Сърбия се страхува от България?

Този въпрос е неизбежен, защото в Белград за пореден път започна да се говори за българския нож в гърба на Сърбия и се дискутира нашироко дали Сърбия трябва да се пази от неговото острие.

Очевидно Белград се страхува, че промените в региона и в съседните държави, съвсем наскоро в България и Унгария, могат да донесат промени в самата Сърбия, а това може да предизвика много бързо политическа епидемия при предстоящите избори там. Това е най-голямата опасност за Сърбия и за Вучич, които искат с цената на всичко да я отдалечат от всякакви възможни промени. Затова в коментарите и анализите в медиите с политическа риторика се акцентира върху прогнозите за запазване на досегашната политика на бъдещия български премиер Румен Радев, който няма да промени позициите си относно правата на българското малцинство в Сърбия. Прогнозира се възможно ново блокиране от страна на България на нови клъстери в мъчителния сръбски евроинтеграционен процес.

Същевременно анализаторите в проправителствените медии промъкват абсурдното твърдение, че Белград плаща досега, а ще плаща и в бъдеще цената за добрите отношения между Сърбия и Северна Македония, с която България била в конфликт.

Изявленията на Радев, че проектът „Сръбски свят“ е изключително чувствителен и за България и че европейските институции трябва да реагират, са новата стара опасност за Вучич. Никой не му вярва, че тази идея не съществува, макар че той я отрича категорично с вътрешнополитическа цел.

Сърбия има опасен политически маниер да вижда на всяка крачка неприятели. Неотдавна Вучич заяви, че ако Господ го попита какво е направил на българите, няма да може да отговори.

Може би от страна на София още веднъж трябва да дойде обяснението, че сръбският политически цинизъм, страхът от промени, исторически измислици и грубо прекрояване на историята, сръбският евроскептицизъм и маневри на фона на политическата и социална неизвестност около българското малцинство в Сърбия, карат България да забавя сръбския път към Европа. Естествено, с голямата надежда, че нейната западна съседка ще промени своя национализъм и лъжлив патриотизъм. Тази риторика няма почва в България и който и да дойде на власт, София остава вярна на европейските ценности.

И в Сърбия неминуемо рано или късно ще дойдат промени. България, за разлика от Сърбия, ще ги приеме като политическа реалност. Сърбия не трябва да се страхува от българския политически урок.

И разбира се, най-интересни са реакциите в социалните мрежи под заглавията за българския нож в гърба на Сърбия. Един сърбин е възторжен: „Българите са наши братя, ако ни блокират в ЕС. Ето, и в лошото има нещо добро“. Друг казва, че ако България блокира Сърбия по европейския път, всъщност ѝ прави голяма услуга. А трети обяснява: „В Димитровград няма нито една банка, дори и държавната е затворена. Няма индустрия, хората работят в България на надница, децата им учат в София. Отидете да видите, вместо да се правите луди“. І БГНЕС