„Българското общество преминава през тежка духовна и институционална криза”.
Тези думи са част от специално обръщение на Светия Синод, в което се призовава за „усърдна молитва” преди поредните парламентарни избори. Има ли всъщност пресечна точка между религията и политиката и как човекът би могъл да се пребори със собствената си греховност? Тивериополския епископ Тихон отговори на тези въпроси пред NOVA NEWS.
"Навремето един лекар ме попита – „След като е ясно, че медицински човекът не може да съществува без вода, храна и въздух, може ли човекът като същество да съществува без религия?” Казах: „Ако не искате да има морал в това общество, може и без религия", сподели Тихон.
Тивериополският епископ е един от хората, за които вярата е всичко. Посветил по-голямата част от съзнателния си живот на Бог, той по-скоро приветства призива на Светия Синод за „усърдна молитва” преди изборите.
"Хубаво е това, че Светият синод се е сетил, че и той трябва да отправи едно обръщение към народа. Тези, които знаят що е молитва и могат да се молят – нека се молят. А другите би трябвало да се замислят и да осъзнаят някои необходмости. Необходимостта от това да излезем от сегашното положение на крайно разделение, пълно недоверие, не само между партийните централи, а между всички хора. Те са изгубили вяра един към друг", каза той.
"Обществото смята, че всеки който се занимава с политика е отишъл там, за да краде. Дори и такива, които не искат да крадат, след като са овикани, че са крадци ще кажат: „по-добре и аз да взема нещо, така и така всички знаят, много важно”. Не, не е редно това един път да избираме някого и то за какво – за да започнем после да го критикуваме, да го обиждаме и да не му даваме въобще никакво признание за това малко, което прави, когато го прави", каза още свещеникът.
Според епископ Тихон невинаги обаче делата на политиците заслужават признание. "Аз съм свидетел на бавното умиране на почтеността и благоприличието. След като гледаме в НС как се държат тези хора там и къде има благоприличие и къде има почтеност", запита той.
"Преодоляването на тази криза е един национален проблем. Там трябва да бъдат впрегнати всички светли умове, някакси да бъдат събрани отново. Нашата задача би била, по презумпция, това че ние трябва да говорим по този въпрос и да създадем някакво минимално единомислие по някои от въпросите, защото без едно минимално единомислие няма и разговор, няма и база, на която да се говори. Ние можем действително да намерим тази база – това е вярата ни в Бога. Защо трябва да бъдем изправени пред една катастрофа, страхът да ни парализира, за да осъзнаем, че Бог е този, на когото трябва да се уповаваме", каза още Тихон.
На въпроса дали сме изправени пред катастрофа или тя вече е станала факт епископът отговори: "Трудна работа. Това трябва да е един процес, който бавничко трябва да се започне да се работи. Сега до изборите няма да стане това нещо, очевидно е, че ще повторим всичко отново."
На въпроса дали според него тези избори няма да дадат желания резултат и формиране на правителство той отговори: "Желание ще има, но ... Имаше един учител, който казва: „Желателен съм, но съм невъзможен”. Едно е да желаеш нещо, друго е да можеш да го направиш и то когато е с още някой – дали пък той иска?"
Въпреки скептицизма, епископ Тихон продължава да е на мнение, че пътят към изход от кризата минава през намиране на единение.
"Единението дано не започне да става тогава, когато обстоятелствата ни притиснат. Хората не искат да гласуват, нещата някак вървят, но недай си Боже да дойде някакво усилно време, а ние още не сме осъзнали, че заедно трябва да вървим, а не всеки, както казват, да се спасява по единично. Дано малко по-рано ни дойде разумът", каза Тихон.
По думите на Божия служител българските политици често посещават храмовете в страната. "Идват. Има някои от тях, които доста усърдно се молят. Аз не съм могъл да разговарям с тях толкова надълго, защото не ми е работата, да видя каква им ценностната система, но идват – някои от тях се изповядваха много редовно и много сериозно, докато бях в „Св. Александър Невски”. Критики, които съм им отправял – след това са ги следвали. Аз на всички онези, с които съм имал работа, съм им обръщал внимание, че е недопустимо да се държат по този начин в НС, който е непристоен", каза Тихон.
На въпроса дали политиците имат страх от Бога той отговори: "Според мен не. Страх от Бога знаете ли какво е? Страх трябва да имате от това, че някой ден няма да се окажете толкова близо до него, колкото желаете. Страх от това, че той не те припознава. Страх от това, че ще бъдеш отхвърлен, а няма от кого да бъдеш приет. Това е страшното. Затова страх Божий – да не го намесваме в политиката."
Според Тивериополския епископ има сериозен дефицит на информираност от страна на политиците по отношение на религиозните въпроси. "Религията трябва да бъде нещо, което нашите политици малко от малко познайват. Това е задължително. Аз трябва да те знам на кой Господ се молиш, аз трябва да знам какви спирачки имаш ти вътре в себе си за евентуални злоупотреби. Те гледат да бъдат успешни и да могат добре да осребрят своята успешност – това е. Те считат, че това е фактически професията на политика – да бъдеш успешен, да имаш влияние и да можеш да го осребриш. Какво ще го правят после това осребреното? Не мислят", посочи той.
Изпитанията пред българското общество далеч не се изчерпват само с политическите боричкания. Според епископ Тихон в основата на проблемите често стои измамното самочувствие, че човекът е едноличен господар на света. "Ние искаме да сме свободни. Свободни значи всичко онова, което ние искаме да правим - да го правим, но ако е възможно, другите да не го правят по отношение на нас. Ние до известна степен сме пленници, заложници на живота, защото имаме много неща да преодолеем, а от друга страна искаме да ги преодолеем по един по-лек начин, да не е по най-трудния начин.
Трябва сутрин да се гледаме в огледалото. Гледайки си очите знаем, че този срещу нас знае много добре кои сме, знае всичко. Там не можеш да се големееш. Защото отмествайки погледа от огледалото тръгваме и започваме да играем един театър, да се правим на велики и толкова сме уверени, че сме велики, че започваме и да си вярваме, че сме велики. Намира се и някой друг, който идва и ти го внушава това нещо. Смирението е това и е най-важното – да не се вземаш много насериозно", смята Тихон.
"Ние всички искаме да сме добри, да показваме добрина, да получаваме добрина, обаче основанията за това да получиш добрина и да дадеш добрина, не са от този свят, те са едно религиозно виждане и един религиозен стремеж, който хората трябва да осъзнаят. Никой не е казал само да се молим. Трябва да се ползват всички средства. Молитвата е да настроим себе си с това, че искаме да изпълним волята на нашия Бог – да живеем смислено и богоугодно. Богоугодно ще рече умножавайки доброто в този свят", посочи Тихон.
А молитвата за българското общество, която епископ Тихон отправя към Бог звучи така:
"Да има все още търпение с нас. Бих го помолил да подкрепи онези, които стоят настрана, защото не смеят да оцапат името си и не искат да се захванат с една неблагодарна, тежка и почти неосъществима задача – нашето обединение, нашето добруване. Да даде на хората, които могат, повече смелост в сърцата, а на другите да даде един поглед: „Аз не мога всичко да направя, но поне той като го прави, нека не го очерням и окалям, защото ако не е той – няма кой”. Призовавам всички нас да се опитаме, бавничко, но сигурно, да поглеждаме към другия с благонамереност и с една усмивка. Да се опитаме да виждаме хората и от тяхната гледна точка. Това ако го постигнем ще бъдем вече много по-добре", каза свещеникът на финала.
