И никой не търси вината в себе си.

Насилието е функция на обществения морал и последица от липсата на контрол във формите му на превенция и последваща реализация на отговорността.

Превенцията зависи от два субекта - родители и учители.

Родители са нашите майка и баща, ние самите, след тях и внуците ни.Предаваме си ценностите, променяме ги или прехвърляме отговорността на улицата и медиите.Оправдаваме се, че нямаме време, работим, светът е друг и толерантността е негова характеристика.Така посяваме в умовете на децата си безкритичност.Ражда се чалга поколението, а след него поколението, чиито модели за света са клиповете и снимките в социалните мрежи - татуси, силикон, скъпи вещи, екзотични почивки, мачовци и барбита, които пишат "здр " и " кво пр"...

Родителите вече не купуват играчки - оръжия, но с удоволствие оставят две- три годишните си деца да поглъщат сцените на насилие от анимационните филмчета.Следват хорър филми , реалита, снимки и клипове със садизъм .Родителите са уморени, но и толерантни.

Училището нищо не може да промени - моделите вече са създадени, а и приоритетите му са други.Ценностна система, принципи, критично и творческо мислене - това не се преподава и изгражда.В Япония учениците сами почистват училищата си, в България родителите крещят на учителите.Авторитети се сриват, призът е за правото на силния.Арогантността и нахалството стават синоним на сила , липсата на възпитание се нарича прямота.До тях гордо крачи насилието - новата форма да доказваш тези и принципи, новият модел на дебат със света, новата форма на превъзходство.

Думите са заместени от силата.

Феноменът е на всички нива - от управляващи до най- зависимия и наглед безобиден човек.

И никой не търси вината в себе си.

И най- красивата роза ще увехне, ако не полагаш грижи за нея, и най- плодовитото дръвче ще загине, ако го оставиш на паразитите.

Румяна Ченалова