Как ДС нахлу във Ватикана през парадния вход

„Вие от коя епархия сте?“, пита любезно библиотекарят на Ватикана. Агентът на ДС си гълта езика. Мозъкът му работи като компютър. През ума му минава всичко прочетено за папа Ронкали (Йоан XXIII), който си сменя титлата на Месемерийски архиепископ – старото име на Несебър, как сега градчето и Созопол са към Бургаски окръг и как на Йордановден кръста в морето го хвърля Сливенският владика. „Сливен, Сливен” – възкликва той с усмивка и изважда малко листче, на което написва името на епархията. Получава официален пропуск за Ватиканската апостолическа библиотека и за светая светих на папската държава – секретния архив. Така ДС официално влиза през парадния вход на Ватикана.

Светият престол е поставил две условия пред българските власти, за да допусне на обучение млад историк да учи гръцка и латинска палеография и дипломатика в Школата по палеография и дипломатика към Секретния архив на Ватикана – да не е ченге и да е вярващ. Първото условие ДС не изпълнява, като вярва, че няма как да се узнае принадлежността на младия историк към службите. За второто самият агент Кардам твърди, че знае наизуст Светото евангелие четирите библейски книги от Новия Завет, както и историята и на църквата, и папството.

През 1973 г. Държавна сигурност стартира мащабна операция, която е наречена отначало „Кръст", тъй като включва и Брюксел, а впоследствие е преименувана на „Острова”. Обект на агентурно проникване е папската държава, а на прицел са взети апостолическата библиотека и секретният архив.

Операцията е разработена в детайли от 14-и отдел „Културно-историческо разузнаване“ на Първо главно управление (ПГУ) на ДС – външнополитическото разузнаване на режима. То създава мащабна мрежа от шпиони, сочат близо 200 свръхсекретни документа, съдържащи над 100 страници.

В центъра на шпионската мрежа е Издателя. Той е французин, редактор на католическото списание „Мисси“, който има огромни връзки и познанства с културния елит в Париж и Рим и със свещениците от Ватикана. Посочен е като обект, което означава, че ДС го е използвала, без да го вербува. Около него са групирани няколко офицери от София и на прикритие в Дипломатическите мисии на страната ни в Рим и Париж.

Мрежата се разпространява като паяжина, в която са включени 12 секретни сътрудници, осведомители и доверени връзки на 14-и отдел. Помагат им и две италианки – агентки на ПГУ. С кодови имена Мариана и Димана. За сърцето на Мариана, вербувана през 1975 г. и преминала през 1975 и преминала през специално обучение, се бият два отделя в ПгУ-ДС-

03 „Западни Страни" и 14-и, тъй като тя дава изключително ценна политическа информация за Италия. В крайна сметка 14-и отдел побеждава, тъй като по това време културната политика се ръководи от дъщерята на Тодор Живков - Людмила. Процесът на сформиране на отдела за културно-историческо разузнаване е значително ускорен от излязлото на 5 април 1972 г. Решение на Секретариата на ЦК на БКП №352, с което като основна партийна и държавна задача се определя грижата за издирване и опазване на българските исторически и културни паметници в чужбина.

Трима бъдещи професори дирижират операция, като двама от тях са на „Острова“ – Васил Гюзелев е секретен сътрудник с псевдонима Вълчанов, а Божидар Димитров е Кардам. Идеолог на 14-о отдел е Александър Фол, който не е само оперативен работник в отдела, а и разработва задачите му, определящи щата. На триото с безценни съвети помага светилото в областта на историята и палеографията акад. Иван Дуйчев. ДС го нарича с кодовото име Архиваря.

Агент Мариана изпраща детайлни планове за начина за проникване в библиотеката и архива. Въз основа на нейното описание ДС изпраща от 1 до 15 октомври 1972 г. – почти две години преди старта на операция „Острова“, вуйчо и племенник, които да проверят обстойно режима за влизане във Ватикана. Този път в класическата схема на ПГУ те наистина са роднини. Племенникът е осведомителят Симеонов, а вуйчо му – археологът Дамико. Целта на визитата е Симеонов да проучи в детайли обстановката, охраната, начина на влизане в библиотеката и в секретния архив. Най-вече трябва да разбере кой издава разрешителните, възможно ли е документите да се ксерокопират или микрофилмират и как се заплащат. Симеонов трябва да намери в библиотеката два по-незначителни документа, а в секретния архив писмата на папа Йоан VIII до княз Борис I.

Осведомителят докладва на ДС, че е намерил и преснимал писмата. Той обаче открива пропуск в охраната. Тя иска само да се върнат ключовете от секретния архив, но не държи да й се предадат двата пропуска за достъп до библиотеката и архива, чиято валидност е само един ден. Симеонов ги задържа и впоследствие на няколко пъти прониква с тях в библиотеката и архива.

В свръхсекретния план на операцията ПГУ се опитва да създаде агентурна мрежа чрез доверителни връзки сред висшите ръководни кръгове на „Острова” и вербовка на служители от различни нива и центрове – средствата за масова информация, библиотеката и ръкописния фонд.

Източната конгрегация и Йезуитски орден, създаден още през 1534 г., от баския благородник Игнаций Лайола, Палеографската школа, Папския ориенталски институт на йезуитите и Папския институт по археология. След това идва задачата за заснемането и частичното изземване на материали и документи от България, вкл. и от секретния фонд със 150-годишна давност, който обхваща периода от 1820-1830 г. насам.

Операцията стартира през април 1974 г. и ДС минава в дълбока конспирация. Издателя е уведомен с писмо, че в края на май ще бъдат поднесени на префекта на Ватикана дарове – книги за подаръчния фонд на библиотеката. Изборът е направен от Кардам, който ще се срещне с Издателя в Париж по време на изложбата „Тракийско изкуство“.

Божидар Димитров е описан като най-талантливият студент в курса. Преминал е у нас обучение по латински и старогръцки. Кардам е представен на Издателя като млад специалист - дипломант, който ще работи в областта на тракологията – гръцки и латински ръкописни текстове и най-вече писмени извори за древна Тракия от средновековната епоха.

Французинът прегръща радушно идеята младият историк да учи в палеографската школа на Ватикана и предлага първо да се обучава в Париж. Веднага се свързва със свои приятели. Така бъдещият професор Божидар Димитров е изпратен лично при Жозе Парамел, йезуит, шеф на гръцката секция в Института за изследвания и история на текстовете в Париж.

Парамел е смятан за гениален палеограф в средите на учените. Официалната му длъжност е инженер в Националния център за научни изследвания. Идвал е в София при проф. Дуйчев, който е главен консултант на Кардам, а доц. Гюзелев му е научен ръководител. Парамел изразява пред Издателя голямата си радост, че може да подготви млад български специалист, изпратен от БАН. Води групата дори на ресторант, дава й вечеря. Изрично обаче настоява въпросът да бъде административно уреден като се въведе в работатаи директорът на института проф. Жан Гнелисон. Той приема тримата в кабинета си и дори лично се заема с обучението на Кардам по латинска палеография. Професорът е световноизвестен учен в тази област и голям авторитет. Кардам е допуснат до лекции и филмотеката, като накрая дори е препоръчан от проф. Гнелисон на палеографската школа на Ватикана.

В това време Издателя от уличен телефон от Париж се свързва с Димана в Рим. Тя е уредила среща на 24 май с вицепрефекта на библиотеката монсеньор Жозе Рюискарт, който да представи гостите на префекта монсеньор Щиклер. Заради големия църковен празник Възнесение Господне, срещата е отложена за 25 май. Занесени са 200 тома книги. Монсеньорите Щиклер и Рюискарт цъкат с език и са силно впечатлени от даровете. Вратите на Ватикана вече официално са отворени за ДС.

Монсеньор Жозе Руискар е началник на школата по палеография и признат за най-добрия експерт в света. Освен това той е и шеф на секретния архив.

Рюискарт развежда гостите из библиотеката, секретния архив, частните колекции, фондохранилищата за ръкописи и накрая ги кани у дома си. На другия ден им е гид из ватиканските музеи, дава им обед в ресторант. Духовникът е белгиец, обича много библиотеката, сменил е трима префекти. Изключително обаятелна личност, пуши пури и е много контактен, описва ДС монсеньора. Ценител е нашата ракия. Божидар Димитров твърди, че двамата са изпили еднолитрова бутилка.

През май 1977 г. Кардам изпраща написана на ръка докладна записка, в която описва, че документите за българската история през ХХ век се пазят в 4 архива и че всички фондове са отворени за родните историци. Стига до най-затворения архив – на Оредна на асомпсионисти (успенците).

Има и втора секретна операция срещу папската държава, на която досега не е давана гласност. Тя е наречена „Калоян“ е разработена, подготвена и проведена от 14-и отдел на ПГУ заедно с Трети отдел „Западни страни“. Дълбоко е скрита в свръхсекретен план за провеждане на агентурни мероприятия до 1985 г. във връзка с 1300 години на българската държава.

В точка 7 е записано, че тя се осъществява в италианските архиви и във Ватикана, а по отношение на целите фокус е поставен върху писмата на цар Калоян до римския папа, материали от Конгрегацията за разпространение на вярата, за османското робство и българското Възраждане, за политическата и просветна дейност на католическите епископи в българските земи (Петър Солинат) през XVIII в. Той е първия католически епископ на България. Като последна точка на пръв поглед най-маловажна е записано да се придобие архивният фонд на папа Пий XI. Утвърдена е 9 дни преди Коледа – 16.12.1978 лично от началника на ПГУ ген. Васил Коцев.

Безспорно архивът на папа Пий XI има огромна историческа стойност. В него е кореспонденцията между папския легат у нас монсеньор Джузепе ронкали, който след години ще стане папа Йоан XXIII с Пий XI, както и тази с цар Борис III по повод сватбата му с Йоанна Савойска. Папа Пий XI е много ядосан и осъжда безапелационно царската сватба, след като двойката е венчана повторно в катедралата „Св. Александър Невски" по православен обичай. Нещо повече, царят в обещал на папата децата му да бъдат католици, но първото му дете – Мария-Луиза, е кръстена православна.

Преди години изследователят доц. д-р Кирил Карталов – член-кореспондент на Папския комитет за исторически науки, откри в архива апели на Анджело Ронкали до Пий XI да съдейства за намаляване на непосилните репарации, които България в трябвало да плаща след Първата световна война. Интересно защо тези данни са пропуснати от ДС. Бивш офицер от Трети отдел на ПГУ споделя какво точно е търсено в архива.

„Търсехме онези части от архива на папата, отнасящи се до обявяването на „кръстоносен поход" срещу СССР през 1930 г.", пояснява офицерът. Това е станало по нареждане на ген. Иван Тихонович Савченко - главен съветник на КГБ у нас, който е присъствал на всички по-важни съвещания на 14-и отдел. КГБ е нямало подобна служба, тъй като Москва е плячкосала всички архиви на страните от Източна Европа, окупирани от Червената армия през войната, включително и българския.

Равносметката от операция „Острова“ е над 2000 кадъра и ксерокопия на важни исторически документи и книги, сред които писмата на папа Йоан VIII до княз Борис I и Манасиевата хроника.

Последен на „Острова“ за една година е внедрен секретен сътрудник Сергиус, изведен с бюджет от Външно министерство. Той открива неизвестен за науката славянски ръкопис от ХII - ХIII в., който е изстърган, а след това отново написан на гръцки език. Документът разкрива отношението на гръцката църква към създадената от Кирил и Методий писменост. Има запазен и малък текст на славянски.

Сергиус спешно иска. 1,2 млн. лири (малко над 1000 долара), за да направи копие с рентгенови лъчи. Ген. Коцев веднага разпорежда сумата да бъде изплатена. През 1987 г. ДС проучва 250 католически младежи до 35 г. от Пловдив и град Раковски, с цел да подбере по-будните от тях, да ги обучи, вербува и прати да учат в институтите на Ватикана. Десети ноември обаче слага кръст на този амбициозен план.

Източник: Уикенд