Светът около нас става все по-несигурен
Има моменти в историята, когато обществата имат нужда не от утешителни обещания, не от красиви лъжи, а от честна и дори болезнена истина. България отново е на прага на такъв момент.
Светът около нас става все по-несигурен. Цените на петрола и природния газ продължават да растат. Военните и икономическите конфликти се мултиплицират, а геополитическата нестабилност се превръща в новото нормално. В подобна среда инфлацията трудно може да бъде овладяна. Напротив - всички икономически сигнали подсказват, че през следващите месеци тя ще се повиши. Отново започват да се чуват думите, които политиците най-много се страхуват да произнесат: забавяне на икономиката, дори рецесия.
На този тревожен фон България се насочва към управление, в което левият политически спектър може да доминира. Не е изключено в края на годината да се окажем в парадоксалната ситуация премиер да бъде Румен Радев, а президент - Илияна Йотова. И двамата са политици с биография, формирана в лявото пространство на политиката.
Това само по себе си не е непременно проблем. Истинското предизвикателство е друго – че икономическата ситуация, която се очертава пред България, ще изисква решения, традиционно свързвани с десния инструментариум: бюджетна дисциплина, ограничаване на разходите, реформи в държавната администрация и стимулиране на предприемачеството.
И тук възниква големият въпрос: може ли власт, дошла с леви обещания, да приложи десни мерки?
Историята показва, че това е възможно - но само ако политиците имат смелостта да кажат истината на гражданите. А тя е проста и неприятна: време е отново да се затегнат коланите. Да се надяваме, че няма да е задълго.
Това означава две неща.
Първо - обществото трябва да преосмисли модела на потребление. В период на висока инфлация масовото увеличаване на разходите само подхранва ценовата спирала. Да, това е неудобна истина, но икономиката е безмилостна към илюзиите. Понякога най-разумната стратегия е да потребяваме по-малко днес, за да стабилизираме утрешния ден.
Второ - държавата трябва да даде пример. Българската администрация отдавна е достигнала размери, които трудно могат да бъдат оправдани с реални обществени нужди. Прекалено много институции, прекалено много чиновници и прекалено много структури, които съществуват повече по инерция, отколкото по необходимост.
Вместо страната да поема нови и нови заеми, с които да покрива увеличени заплати и пенсии без връзка с икономическия растеж, е време за дълго отлаганата реформа на държавния апарат.
Примерът съществува. В Аржентина бе предприета радикална реорганизация – броят на министерствата беше намален от 18 на 8. Десетки хиляди излишни държавни служители бяха освободени. Мярката предизвика силни политически реакции, но резултатът беше по-ефективна и по-лека държавна машина.
България няма нужда от толкова драматични ходове, но има нужда от същата логика. Закриването на няколко излишни министерства би било добро начало. След това трябва да се погледне към управителните и надзорните съвети на държавните дружества – онези комфортни позиции, където немалко хора получават по няколко хиляди евро месечно за символично участие в заседания и подписване на документи.
Това не е просто въпрос на икономия, а въпрос на справедливост.
Защото не може от гражданите да се иска дисциплина, ако държавата демонстрира разточителство.
Следващото редовно българско правителство ще бъде изправено пред избор, който ще определя развитието на страната години напред. Или ще се намери политическа воля за болезнени, но необходими реформи, или България ще продължи по познатия път - нови заеми, отлагане на решенията и прехвърляне на сметката към бъдещите поколения.
В крайна сметка въпросът е прост: Ще се намери ли политик, който да каже истината на българите?
Автор: Стефан МИНЧЕВ, илюстрация ИИ
Иван
2 months before
България трябва веднага да напусне клуба на фалиралите примитивни колонии и да стане част от БРИКС
Коментирай