Истинската журналистика е да изстискаш сълзи от камък. Думите са на журналиста и публицист Кеворк Кеворкян, който в интервю през 2019 г. дава съвети на журналистите. Днес той отбелязва своята 80-а годишнина, припомнят от БТА.
Авторът и водещ на предаването "Всяка неделя" посочва още, че най-важната свобода е да говориш умно. "Само в клетка с тигри журналистът е в правото си да мънка - иначе трябва да говори ясно и почтено", смята още той.
ДЕТСТВОТО МУ МИНАВА В ЧЕТЕНЕ
Кеворк Таквор Кеворкян е български журналист и публицист от арменски произход. Той е роден на 11 септември 1944 г. в Сливен. Родителите му са бежанци от Армения.
В интервю през 2012 г. Кеворк Кеворкян разказва:
"Майка ми е била на една годинка, когато родителите й са тръгнали да бягат от Адана. По някое време другите бежанци ги накарали да я изоставят, за да не ги издаде с плача си на турската потеря. После я прибрали пак. Баща ми пък е бил на 13 години, неговата колона е бягала от Родосто. Накрая се приютяват в Сливен и това се случва през 1920 г. Този град е невероятен.
В гимназията, в която учех, всеки ден гледах цигулката на Добри Чинтулов. А гимназиалния ни оркестър го ръководеше прочутият Мишо Тодоров, авторът на първата българска оперета".
През 2003 г. сливенският бизнесмен Нишан Савулян - Нешо разказва, че двамата с Кеворк Кеворкян са съученици и най-близки приятели още от началното арменско училище. С тях бил неотлъчно и олимпийският шампион на щанги Нураир Нурикян. Арменската общност имала забавачка, школо и църква.
"Детството на Кеворк мина в четене. Беше завършен книгоман и киноман. От училище отиваше в библиотеката, оттам вкъщи. Покрай него цялата ни групичка се втурна в четенето, но той си имаше преднина и май никога не успяхме да го настигнем.
Беше изгълтал българската и световната класика. Увличаше се от съвременните автори. Купуваше всичко от руската книжарница, пристрасти се към критиката, интересуваше се от изобразително изкуство", посочва още Нишан Савулян - Нешо.
20 октомври 1986 г. В студиото на предаването "Всяка неделя" на Българска телевизия с водещ Кеворк Кеворкян. Снимка: Емил Иванов/Архив на БТА
ЗАВЪРШВА ПРАВО, НО ПРЕДПОЧИТА ЖУРНАЛИСТИКАТА
Кеворк Кеворкян: Дори соцът не успя да оскоти така българина, както Новата Свобода
Кеворк Кеворкян завършва право в Софийския университет през 1970 г. Нито един ден обаче не е работил като юрист, тъй като друга е сферата, в която иска да се изявява - журналистиката. "Веднъж, уж между другото, ме попита (баща ми - бел. ред.) какви ще ги дъвча, когато завърша университета.
"Ами ще ставам журналист" - рекох с известно смущение, понеже вече активно пописвах литературна критика. "Хубаво - каза татко. - Преди 9 септември в Сливен излизаха седем вестника и нямаше по-окаяни хора от вестникарите... Но все едно не съм ти го казал."
Изтърси го и веднага смени темата. А аз станах телевизионна звезда, но и така не намерих време да го питам какво мисли вече за журналистите", разказва Кеворкян в интервю през 2012 г.
20 октомври 1986 г. В студиото на предаването "Всяка неделя" на Българска телевизия с водещ Кеворк Кеворкян. Снимка: Емил Иванов/Архив на БТА
НАЧАЛОТО НА "ВСЯКА НЕДЕЛЯ"
В периода 1971 - 1972 г. Кеворк Кеворкян работи като редактор в отдел "Критика" на в. "Литературен фронт", а от 1982 до 1988 г. и като наблюдател в същото издание. През 1973 г. започва работа като коментатор в Българската национална телевизия (БНТ).
В интервю за в. "Труд" през 2008 г. Иван Гарелов разказва как стават колеги с Кеворк Кеворкян: "Всъщност в телевизията ме взе Марко Семов, който се беше впечатлил от мой репортаж от Света гора, публикуван в "Паралели". По това време работех в БТА. Марко създаваше нова редакция в телевизията и първите двама, които назначиq бяхме аз и Кеворк Кеворкян. Марко бързаше да назначи пишещи хора..."
В периода 1976 - 1978 г. е автор и водещ на програма "Информационен дневник Неделя". През 1979 г. стартира и най-популярното предаване в историята на БНТ - "Всяка неделя", на което Кеворк е автор и водещ. До 1990 г. предаването се следи от над 5 милиона зрители. То е излъчвано, спирано и възстановявано на няколко пъти (БНТ: 1979 - 1991, 1993 - 1999, 2002 - 2005; Нова телевизия: 2012 - 2014).
11 май 2002 г., София. Кеворкян e гост на "Дарик" радио след възстановеното предаване "Всяка неделя". На снимката: Водещият Кирил Вълчев (вдясно) с Кеворк Кеворкян в студиото. Снимка: Тихомир Пенов/Архив на БТА
Година преди 10 ноември 1989 г., на 26 декември 1988 г. чрез директен телевизионен мост от Киев е интервюиран академик Николай Амосов, който, предизвикан от Кеворкян, заявява, че най-фалшивият лозунг е "Пролетарии от всички страни, обединявайте се".
Вестник "Работническо дело", орган на ЦК на БКП, пише, че Кеворкян "окончателно е нагазил в блатото на антикомунизма". Скоро след това програмата е спряна - единствената програма, спирана и ликвидирана в тоталитарната епоха. Възстановена е веднага след 10 ноември 1989 г.
Кеворк Кеворкян (вдясно) и актьорът Никола Анастасов на премиерата на новата книга на Кеворкян - "Тайните на телевизията" на 16 декември 2009 г. в столичния хотел "Шератон". Снимка: Георги Георгиев/Архив на БТА
ОСНОВАТЕЛ И ПРЕДСЕДАТЕЛ Е НА БЪЛГАРСКОТО СДРУЖЕНИЕ ЗА ЧЕСТНИ ИЗБОРИ И ГРАЖДАНСКИ ПРАВА
Кеворкян е основател и председател на Българското сдружение за честни избори и граждански права през 1990 г. То наблюдава първите свободни избори у нас (1990), за което е поздравено със специална декларация на Държавния департамент на САЩ. На 18 май 1998 г. сдружението получава наградата "Маршал" - "Награда за демокрация и гражданско общество", с която се отбелязват 50 години от създаването на Плана "Маршал" и 40 години от подписването на Римския договор.
През 1990 г. Кеворк Кеворкян става и програмен директор в БНТ. В периода до 1993 г, когато "Всяка неделя" се връща в ефир, той издава списание "Всяка неделя" (1990 - 1993) и основава издателство "Зодиак - ВН". Управител и собственик е на радио "Сигнал +", като станцията започва пробни излъчвания на 14 декември 1993 г., първоначално по няколко часа на ден само с музика.
Програмната схема стартира на 17 май 1994 г. От 2006 г. Кеворкян е автор на седмичната рубрика на вестник "Труд" - "Приказки за телевизията", по-късно и автор на седмични коментарни рубрики във вестниците "Стандарт", "Преса" и "Уикенд".
Кеворк Кеворкян е автор и на много книги, сред които "Събеседник по желание" (т. 1 - 3, 1981 - 1987), "15 срещи" (1982), "Личности" (1989), "Срещи със Симеон Втори" (1990), "Легендата и нейните герои" (т. 1 - 3, 2005), "Писмо до Джени" (2006), "Кеворк проговаря. Необичайни срещи" (2008), "Кеворк проговаря. Тайните дневници" (2008), "Тайните на телевизията" (2009), "Кеворкизми" (2012), "Истории за личности и буболечки" (2018), "Сувенири от 10 ноември" (2020) и др.
През 2003 г. издателство "Захарий Стоянов" публикува книга на Антон Стефанов със 77 свидетелства на най-известни български интелектуалци и публични личности за Кеворк Кеворкян.
Освен публицист и журналист Кеворк Кеворкян създава и всенародно движение за възстановяване на десетки войнишки паметници. На два пъти възстановява паметника на Яворов.
На 24 май 1986 г. Кеворк Кеворкян е удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата". Носител е на наградата "Йосиф Хербст" на Съюза на българските журналисти за цялостен принос в българската журналистика (10 ноември 2018).
dir.bg
DARNOVAL
2 months before
....Л. арменско...той ще говори за истинска политика...беше се така пристрастил към Соца., че на знам как оживя без него..!
Коментирай