Когато боклукът стане оръжие

Знаете ли историята на барон Мюнхаузен, който тръгнал на лов, но изведнъж го подгонила огромна мечка. Той хукнал, но пред себе си видял само голям дънер, който като мост лежал на двата края на ужасно дълбока урва. Тръгнал по ствола на дървото, но от отсрещната страна се изправила друга мечка. Той така се стреснал, че загубил равновесие и докато махал с ръце, изпуснал пушката в урвата. 

В кръчмата го слушали с отворени от вълнение усти и той продължил: 

- И така - отпред мечка, отзад мечка, а отдолу урва и пушката ми вече я няма. 

- И какво стана! - прошепнал един от аверите.

- Ми отпред мечка, отзад мечка и отдолу урва...

- И какво стана? - извикали няколко мъже едновременно.

- Ми кво да стане! - ядосано отговорил Мюнхаузен - Изядоха ме! 

Нещо подобно е ситуацията на кмета Васил Терзиев по отношение на боклука и в частност - неговото извозване. Като кандидат кмет той с лекота обясни как стоят нещата: 

"Има пълна абдикация на Столичната община от идеята, че София може да е чист и зелен град." Това са думи на Васил Терзиев дни преди да спечели изборите за София. Почти две години след началото на мандата му той и екипът са изправен пред традиционен за София проблем - боклука.

Е, сега Терзиев Е кмет. 

Ако той се съгласи столичани да плащат двукратно по-висока цена за извозване на боклука от сумата, предвидена по обществената поръчка, Терзиев ще го изядат "мечките", които ще го обвинят, че не може да опази обществения интерес и е част от мафията. Ако обаче опази обществения интерес и не се съгласи да бъде изнудван само от една фирма, която иска да събира боклука на огромна цена, която ще е на гърба на всички ни, тогава кметът ще бъде изяден и останките му заровени в снимките с преливащи кофи, които вече пълнят социалните мрежи. 

Не подкрепям този кмет, защото за две години според мен той дори не започна обсъжането по някои от най-належащите теми за столицата; не успя да убеди и своите районни кметове, че може да предприемат всеки ден мънички стъпки, но с нещичко да променят качеството в ежедневието на хората, а не всеки да се спасява както може; на края на втората година май успя да окомплектова всички зам.-кметове. 

Трезиев дори с една дума не подкрепи кмета на район "Илинден" Емил Бранчевски, който прояви мъжество и събори незаконните постройки в "Захарна фабрика", заповед за което съществува от преди 15 години. НПО-та и любители на човешките права разкъсаха Бранчевски и Терзиев мълча от началото до края. А после дойде истинското признание: Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) излезе с решение в което се казва: "Общината е предприела адекватни действия – предложено е временно настаняване, медицинска помощ, социални услуги, работа и достъп до храна и вода. „Решението на ЕСПЧ потвърждава, че Столична община действа отговорно и законосъобразно дори в кризисни ситуации“, заявява зам.-кметът по социалните дейности Надежда Бачева." 

Но всички мълчаха, докато единствено Бранчевски носеше отговорността, нали! Кой чу тогава колко убедена е Надежда Бачева? 

Неоспорим факт е обаче, че в момента Васил Терзиев е сам срещу стръвници и те са в състояние да го "изядат": няма по-силна "група" от тази, която копнее за отпадъците. Ако капитулира пред тях, следващият рев ще дойде от новата такса смет за столичани. 

Камарите с боклука днес са част от едноличната война на Терзиев срещу мафията и срещу практиките на изнудването. Но както обикновено се случва - това е на гърба на хората и както винаги - няма нищо общо с предизборни клетви и обещания.

Умението в управлението е в предвиждане на кризите, а не в интервюта насред кризата.

Лияна Панденлиева