Кражбите на софийските гробища не секват

Над 1000 паметни плочи биват поругани годишно в „Бакърена фабрика“ и „Малашевци“

https://svobodnoslovo.eu/bulgaria/krazhbite-na-sofiyskite-grobishta-ne-sekvat-2/131600 SvobodnoSlovo.eu
Кражбите на софийските гробища не секват

Над 1000 паметни плочи биват поругани годишно в „Бакърена фабрика“ и „Малашевци“

Столичните паркове за вечен покой постоянно са под набезите на вандалите, въпреки уж строгите охранителни мерки, които общината взе още през 2014 г., когато с изрично нареждане бе упоменато, че трябва да се записват автомобилните номера на влизащите и излизащите от гробищата автомобили; че поне един от каменоделците трябва да има сертификат за майсторство, а всички работници е необходимо да притежават чисто криминално досие. Още преди 10 години на места бяха поставени видеокамери за 24-часово наблюдение, които по неписано правило доста често не записват.

И така кражбите продължиха…

 

Наглеците задигат всичко – от метални кандила и кръстове до мраморни плочи. Плячката се препродава по няколко пъти на нови опечалени роднини, които гледат да се сдобият с кръстове на изгодна цена.

Част от собствениците на разбити гробове са подали жалби срещу частните охранителни фирми с молба да бъдат възстановени сумите по счупените паметници и изкъртените железни огради. Делата обаче се точат с години и до финансово обезщетение се стига рядко.

 

Пейките, които в доброто старо време роднините слагаха покрай купчините с пръст, отдавна принадлежат на миналото. Никой не оформя място за сядане, нито за масичка за поставяне на храната по време на панихидите, защото било безсмислено. Дни след заваряването на масата тя била откъртена и претъргувана.

 

Близките на покойници смятат, че зад вандалщината стоят наши сънародници, близки до собствениците на траурни агенции.

 

„Огорчена съм от работници в Бакърените гробища. На погребението на баща ми сложихме дървен кръст. Сбогувахме се и си тръгнахме. Преди да направим панихида за 40 дни, останахме изненадани, че не можахме да намерим мястото. Всички кръстове наоколо бяха изчезнали. Добре че на листче бяхме записали номера на парцела на татко. Разочарованието ни не свърши дотам. Гробът е стар, платен до живот по линия на баба и дядо, родителите на баща ми.

Няколко пъти сме го намирали разравян. Наглостта на вандалите стигна дотам, че разбиха циментовата ограда и я изнесоха в неизвестна посока, заедно с железата, които бяхме сложили като ограда. Кога е станало това – никой не можа да ни каже. Няма смисъл да правим и разследване, защото знаем, че то ще стигне до кривата круша.

 

Говореше се, че гробари през зимата се топлят с дървени кръстове, ако им свърши горивото, че бетонната ограда се препродава на други опечалени, като й се добавя малко нов цимент. Една вдовица ни разказваше, че след като обиколила километри гробищна площ, намерила пейката, монтирана до гроба на бившия й съпруг на чужд гроб. Била пребоядисана. Познала я по малките дефекти в дървесината.

 

Как се случват тези неща?! Нали гробищните паркове имат входове и затварят след 17 часа следобед?! Имат охранители. За да се изнесат мраморните плочи, си трябва кола. Същото важи и за изработените от камък. Явно някаква „невидима сила” кърти гробове, пренаписва имена на мъртъвци, а после продава  „новите” плочи на роднините на новите покойници”, възмутена е столичанката Любов Николова.

 

Знае се и за друга схема на мародерство, при която умишлено се поврежда паметникът. После се звъни на роднините, за да бъдат информирани за случилото се. Почти веднага се предлага и решение – ново изграждане, което да бъде по-качествено, по-сигурно и да не подлежи на трошене. Прозвъняващите обясняват, че те могат да направят устойчив градеж и дори да вардят гроба от мародери срещу определено заплащане на година. Понякога намирали наивници в самите гробищни паркове. Виждайки тъжните старици, те влизали в контакт с тях, започвали да ги успиват с мили думи и след 10-15-минутен разговор предлагали да наглеждат мястото срещу символичните 20 лева годишно. Възрастните рядко са замисляли над изгодната оферта. Вадели парсата и благославяли мургавите работници за доброто, което щели да извършат.

 

„Железни кръстове отдавна никой не поръчва, защото изчезват от гроба. Те се поставят в раниците на недобросъвестните работници и предават за желязо. Железни огради също рядко се правят – ясно е, че ще бъдат изкъртени и продадени за жълти стотинки на фирма за вторични суровини. Вазите за цветя също ги хвана липсата. Близките предпочитат да изрежат пластмасова бутилка от минерална вода, в която да поставят китките, вместо да купят нещо, което след това ще отиде на битака.

 

Най-честите посегателства са на Централните софийски гробища върху така наречените колумбарийни стени, където се полагат урните. Тъй като всичко по тях е изписано с малки букви и направено с малки плочи, къртенето става бързо и незабелязано.

 

Задигнатият материал може да бъде поставен и в дамска чанта. Елементите по урните се изнасят, без да правят впечатление на охранителите. Сравнително непокътнат остава ВИП парцелът. Може би защото се намира близо до административната  сграда на Централните гробища. Там е оживено и това вероятно възпира крадците, а и все пак тук са положени костите на публични фигури. Годишно около 1000 гроба са поругавани в „Бакърена фабрика“ и „Малашевци“, коментират запознати с диващината по гробищните паркове в София.

Източник: Уикенд, crimesbg.com

3 Коментара

Българин

преди 1 месец

Когато и да строшиш мутрата на крадливия ром все ще е късно

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.