- На 2 март тръгва 12-ият сезон на “Столичани в повече”. Какво ще видят зрителите в него, г-н Нейков?
- Според монтажистите и хората, които се занимават с постпродукцията, това е един от най-хубавите сезони, които сме имали, да не кажа и най-хубавият. Много събития се случват вътре, има 4 сватби, има завръщане на баща ми в мой сън. В ролята пак е Васил Банов. В съня той ме настройва срещу сина ми. Синът ми Радко също го сънува, него пък настройва срещу мен - страшна бъркотия. И на всичкото отгоре синът ми се влюбва в момиче бежанка, чийто баща е преследван. А в същото време е много пазен от Европа, защото се оказва изключителен писател. Когато снимахме, тази история беше плод единствено на нашите сценаристи. Половин година след това се оказа, че наистина има такъв човек и такава история - за сирийски писател, кандидат за “Нобел”. Тоест сценаристите винаги са вървели толкова по ръба на истинския живот, че много пъти в сезоните те предричаха това, което ще се случи. Ние заснехме служебен премиер и след това дойдоха толкова служебни премиери, че не можахме да се оправим 5 г. от тях.
Любо Нейков е в образа на един от емблематичните герои от “Комиците” - Ванката. СНИМКИ: СИМОН ВАРСАНО И ЙОРДАН СИМЕОНОВ
- Наистина ли за някои от сцените влизате в дома на Стоянка Мутафова?
- Да, даже снощи бяхме със Стоянка Мутафова. Да е жива и здрава, стана на 96 г. Ние се чуваме постоянно, държим връзка, уникален човек е. Тя е с разсъдъка си, с бистро съзнание, със страхотна памет. Това е най-ценното - имаш възможността да се докоснеш до човек, живял в три Българии, който от позицията на времето може да ти коментира различни неща, а ти само може да се учиш от това. Тя има много интересни истории, включително за любовите си. Стоянка Мутафова е национално богатство и е хубаво тези неща да си ги казваме, докато такива хора са живи. Както беше с рождения ден на Стефан Данаилов - ние с Евтим Милошев бяхме поканени, бях щастлив, че приживе този човек получава уважение. Всеки артист, творец заслужава приживе да му се отбележи колко важен и неземен е той.
- Често Стоянка Мутафова казва колко ви е благодарна и че ви приема за свой син.
- В театъра Албена Павлова играе моя жена, а Стоянка - нейна майка. В сериала тя пък играе моя майка,
всички ѝ викат како,
а аз - направо майко
Има връзка помежду ни, познаваме се от 20 г. Винаги съм бил с голям респект към нея и към историите ѝ и няма как да е другоче, защото аз от тези актьори съм се учил, палил съм се да бъда като тях.
Интересното е, че когато гледаш стари неща с тях, виждаш как публиката е отишла да ги гледа, за да се забавлява. Сега това е на последно място - да искаме да се забавляваме. Хората вече започнаха да искат, но не знаят как.
Любо Нейков прегръща Стоянка Мутафова на представянето на биографичната й книга през ноември.
- Защо?
- Не знам, животът стана труден за всеки. Почнахме да играем повече пред българската диаспора в чужбина. Различен е начинът, по който реагират на нещата, които правим тук, и които правим там.
- Каква е разликата?
- Разликата е в емоцията на хората, които те гледат. Там очевидно българите са по-спокойни и идват откровено да се посмеят, да гледат нещо стойностно. Докато тук ти се опитваш да ги откъснеш от ежедневието, но те продължават да искат то да им е на преден план. Най-трудно е да разсмееш човек. Лесно е да го разплачеш, особено в тези тежки времена.
- На какво се смее днес българинът?
- На нещастието на съседа - по-важно е да е по-добре от другия, това е щастието на българина. Не мина това, а за съжаление, става все по-зле. Свидетели сме на уникални крайности - не съм вярвал, че този двигател на българина - злобата, може да стигне до такива размери. Не съм вярвал, че завистта, жълтото, неприятното, кафявото, ще бъде такъв двигател за българина, толкова ще се развива умишлено. Не знам тези хора с какво съзнание си лягат и как отглеждат децата си.
- Вие как устоявате на всичко това?
- Имам рецепта за себе си - като съм ограничил много контактите и кръга хора, с които ми е приятно, които са светлина в живота. Това са хора, които носят нещо, което си заслужава да бъде предадено на поколенията като опит, знания, правилен критерий, любов към живота и към ближния, ценностна система, любов към религията, към отглеждането на децата, към това, с което се занимават. Искам тази светлина да я подклаждаме колкото можем, да я пренасяме, да се палим взаимно.
- Вие на какво възпитавате вашето дете?
- На това, за което казвам сега. Объркана е като всеки млад човек - гледа телевизия понякога, чува, чете някакви неща, задава ми въпроси, опитваме се да я възпитаваме в това да обича себеподобните, да прощава - много е важно особено при децата, да може да се извинява и да казва благодаря.
- Тя ходи ли на училище?
- Да, в първи клас е.
- Какво ѝ е интересно, иска ли да стане като тате?
- Не бих казал, че иска да стане като тате. Тя расте с тази даденост и е много артистична.
От бебе се опитвам да я
забавлявам с куклен театър,
не можех да я излъжа
- тя идва и веднага наднича отзад, за да види. Въпреки че съм се опитвал да си преправям гласа, като е била малка, винаги ме е разпознавала. Самата тя много ни забавлява, пожелае ли, ще те разсмее за 5 секунди. Знае кое и как работи, в същото време е и с обратния знак - може да ми извади душата с памук, да ти скъса сърцето само като събере веждички.
Като Рангел Чеканов в “Столичани в повече”
- Тя с какво ви изненада за рождения ви ден?
- С една страхотна картичка, която ми беше нарисувала. В момента, в който си отворих очите сутринта, получих мокра целувка и картичката. От едната ѝ страна имаше надпис с пожелание, а от другата - рисунка.
- Празнувате ли рождените си дни?
- Да, но не обичам. Не обичам да съм чак такъв център на внимание.
- Актьорите не искат ли да са център на внимание?
- Аз не, аз съм екипен играч. Има прекрасни артисти, колеги, които са си за моноспектакъл, те са си самодостатъчни, самовлюбени, много се обичат и предпочитат себе си пред останалите колеги. Това не е лошо, но аз никога не съм харесвал такова нещо. Аз харесвам отбора и на сцена да можеш да провокираш колегата, да му партнираш достойно и вярно, защото там се получава една плодородна искрица. Тя заразява, получава се светлинката.
- Това се усеща и в “Комиците” - как самите вие, актьорите, се разсмивате един друг. Бихте ли разказали някоя случка?
- Да, ние репетираме, дори и снощи снимахме предаването. Заснехме първите издания, те ще се излъчват сряда, четвъртък и петък от 22 ч. Случките са постоянно и те са в малкото време, когато имаме самостоятелен живот встрани от нашата група, и нямаме търпение да се съберем, да си споделим, защото всичко, което ни заобикаля, е много смешно, ако го преувеличиш леко. Имаме такива истории с Ненчо Илчев, за които той казва: Стига, де, всички са разливат от смях, но ти преувеличаваш. То хуморът е това, което ни се случва, но леко да го преувеличиш. Пътувахме с него от Америка за Канада. Вече сме на гейта, всички са подредени и чакат да ни пуснат към ръкава, от който се качват на самолета.
Този човек, като изпадна
в паника: “Къде ми е
снимката, къде
ми е снимката?”
На канадската виза няма снимка, но на американската има. Той е свикнал с американската до момента и търси снимка и на канадската! Вика: Някъде тука е, пазете се!, и разбута хората. Създаде такава паника, дойдоха полицаи. Една проста ситуация, а като преувеличиш малко, става толкова смешно.
Христо Гърбов, Кръстю Лафазанов и Любо Нейков играят скеч в “Комиците”.
- Какви ще са образите в новия сезон на “Комиците” - ще видим ли Сашето и Ванката?
- Предпочитаме да има само нови. Може да се появят и някои стари, но те ще носят отзвука на това, което се случва в момента - няма как да подминем европредседателството, успехите на премиера ни в балканските страни. Това са успехи, които не сме имали от Средновековието, и то без войни. Времето ще покаже, че това наистина е достойно за уважение в исторически план. Сега не го отчитаме толкова, но да се водят такива приятелски разговори със страните, които ни заобикалят, не е било от векове. Разбира се, ние под смешна форма ще гледаме към европредседателството, ще бъде коментирана и Истанбулската конвенция - всичко, което се случва в момента.
- Може ли хуморът да подобри живота на хората?
- Категорично да. Това е най-приятният наркотик.
- Вас какво ви усмихва?
- Елементарните случки, които колегите разказват, но разбира се, преувеличени под някаква форма.
- С какво се занимава продуцентската ви компания с Евтим Милошев “Дрийм тийм” сега?
- Работим по много проекти. Евтим е много кинематографски настроен, обърнат е към киното, и ни предстоят проекти и в тази посока. Досега сме работили по игрални филми, но като копродукции - на “Воевода”, “Прелюбодеяние”, “Вила Роза”, “Пеещите обувки”, “Христо”, “Столичани в повече”. Продуценти сме на “Живи комини”, “Откраднат живот”, “Дървото на живота”, “Секс, лъжи и телевизия”, “Дяволското гърло”, We Die Young.
- На вас кое ви е най-присърце - театърът ли?
- Той е много важна част, защото там зареждаш батериите. Веднага имаш реакция от публиката и получаваш това, което си заслужил.
- За какво си говорят хората с вас след представленията?
- Ние много пътуваме, срещите с хората са приятни. Дори да си изпотен, а навън да е студено, не може да не им обърнеш внимание. Най-интересното за мен е, когато ти кажат, че искат да станат като теб. Тоест ти си ги заразил, пуснал си им онази тайнствена муха в главата, която вече ще бъде двигател за техните мечти и цели. По-хубаво от това няма.
- Малко хора знаят, че вие много помагате на ваши възрастни колеги.
- Да не говорим за това, за мен това е задължение, аз така съм възпитан. Никога няма да забравя за приказката, с която съм израснал, и думите: “Сине, какво правиш?” - “Дялкам копанка - като остарееш, да те гледам, както сега ти гледаш дядо.” Това са семейни ценности, с които съм отраснал от малък.
Какъв пример даваш на
следващото поколение,
ако ти не се грижиш за
по-възрастните
от теб, дори и за тези, които са с един ден по-възрастни? Аз не ти говоря за много старите хора, за които е престъпление да не им помогнеш, а за малко по-големите. Това уважение липсва, изкоренено е по нашите земи. Уважението към човека с 2 г. по-голям от теб - ами той е живял 2 г. повече от теб, какво ти пречи да се отнасяш с него като към батко, към байо, како. Уважението е важно да го заявяваш към всеки.
- Прибирате ли се често при родителите си в Червен бряг?
- Да, много често, това е част от това, за което говоря. Преди години, батко беше жив, говорихме си с него: “Брато, трябва да направим нещо. Не искам тези хора да ги видя остарели, другия път като си ида, единия да го няма, а третия път - никой да няма. Дай да ходим да ги виждаме как остаряват. И двамата имаме работа, но ще се редуваме - един път ти, друг път - аз.” Така го направихме, беше много хубаво. Когато загубихме батко, гледам да ходя по-често, вземам ги и тук - по празниците винаги сме заедно. Това са устоите, които ме държат.
- С дъщерята на брат ви, вашата племенница, виждате ли се често?
- Да, даже снощи ми писа, докато снимахме “Комиците”. Тя сега учи акушерство и е втори курс. Много сме си близки, чуваме се постоянно, тя ми е кръв. Ние всички сме родени през февруари - аз съм на 7-и, майка ми е на 27-и, тази година има юбилей - става на 70 г. Брат ми и баща ми са на 15-и, племенницата ми е на 9-и, а моето дете е на 20 февруари. Празнуваме поотделно рождените дни - всеки да си има празника, да си го изживее.
Той е един от най-талантливите ни и успешни актьори. Роден е на 7 февруари 1972 г. в Червен бряг. От малък проявява артистичните си заложби, а през 1998 г. завършва НАТФИЗ в класа по куклено актьорско майсторство на проф. Румен Рачев. През септември 2006 г. основава обща продуцентска компания с Евтим Милошев, която прави суперуспешни тв продукции като риалитито “Сървайвър”, шоуто “Комиците”, а и най-дълго излъчваният български сериал “Столичани в повече”. Женен е, има дъщеря Анна.
Цветелина Шенева
