На Запад чисто, ама само на пощенските картички

През соца вече бях голямо момиче през 70-е, когато приятел или колега от вестника отидеше в чужбина, се връщаше и разказваше колко било чисто там.

Става въпрос за Европа - ходеха в Париж, Рим, не бяхме па чак толкова затворени, все се намираше начин.

Лично аз като софиянка, живееща в широкия център, бе на десет минути пеша до ЦУМ си е на центъра у средата, не намирах да ми е мръсен градът. Е, на спирките на трамвая мъжете хвърляха недопушения фас, ама пак не беше бедствие.

Но като слушах за тия европейски "аптеки", в които живеят западняците си виках, че сме си едни балканци мърляви. Ходех на гости у познати в комплаксите "Младост", "Люлин" и там не газех в разхвърляни хартити и боклуци. 

Обаче на Запад си е евало мамата от чистота!

Що, щото, който ходеше там, се движеше в централните части, туристическите, или, дето ги водят в командировка на хубавите места. 

Излизано е до блясък, та чак с шампоани миели улиците, моля ви се!

Сигурно е било така, аз не знам, не съм била там.

Сега си лежа на дивана и гледам по "Носталгия" старите филми с Ален Делон и оня сладък грозник Жан Пол Белмондо от 70-е. Игрални филми, но реалистични, снимани по парижките улици извън лувърите и айфеловите кули - из техните нормални обиталища за живеене.

Ми, не съм виждала и в стария си соцживот тогава, та дори и сега в разбитата ми София такива невъобразими боклуци по улиците. Не, не около контейнерите, примерно с неприбран боклук - по тротоарите и по улиците хартии, пликчета и какво ли не. 

И още нещо - за външните клозети.

Пак в игрален филм, английски от 2006-а година с действие оттогава - в Лондон в работническия квартал външна тоалетна.

Алоу, най-четеният български писател за десетилетието Господинов, гледай филми, бе момче от село, остави пропагандата от 90-е, когато за първи път дойде в София!

Зоя Деянова