Дисциплината има своите доблестни дни, само когато се оглежда в съвестта.
Не издържи ли на изкушението на Лукавия, тя се обладава от комфорта на изгодата.
Изражда се в угодничество.
Обръща гръб на съвестта, за да се повие в удобство.
Често израства в кариерно положение, въпреки че точната дума не е израстване, а деградиране.
Това е слепотата на нравственото отстъпничество – да си въобразяваш, че се издигаш като волна птица, а да се превръщаш в мижитурка.
Управленски пост и просперитет, свързан с него е най – завидното положение за малодушния.
Затова и малодушието е най-лесно за манипулиране.
Няма по-лошо от това безморални, сервилни типове да служат на закона и да се оправдават за действията си със закона.
Тогава нито служенето е служене, нито законът е закон.
Смятащият се за интелигент, с каквато и да е университетска диплома, ако е с плитка душа, не познава тежестта на съвестта.
Плиткодушието има много по-арогантно проявление от плиткоумието.
Телесният порок е цвете в сравнение с душевния порок.
В никакъв случай не го омаловажавам, но няма по-язвително заболяване на човешката същност от душевния порок.
Ако един мъж е избрал за себе си мъжествена професия, с ярко проявление на мъжкото начало и не е приел аксиомата, закодирана в достойнството на пагона, той остава единствено с мъжеството в думите, но не и с мъжество в сърцето си.
Та, коя е тази аксиома, уважаеми мъже?
Не е достатъчно да облечеш панталон и да се считаш за мъж.
Нужно е друго – повече душа, отколкото бой.
А аксиомата е зададена от един достоен български воин – полковник Борис Дрангов:
– „Важно е не да живеем дълго, да живеем честно.“
Както и друг път съм споменавал, опитът ме е научил, че бедата никога не идва сама. Тя носи и други, скрити сюрпризи.
А те стоят в тъмнина и чакат своя миг.
Най-добрият катализатор за тяхното проявление има две страни – безчестие и неблагодарност, вървящи винаги ръка за ръка.
Божията промисъл, в такива случаи, не наблюдава само отстрани. Колкото и време да мине, тя има точно определено мигновение, за да каже Своето си. Бъдете уверени в това!
Важното сега е, че голяма част от българските моряци край Мариупол се завърнаха и ще посрещат Великден с близките си.
Честта, дългът, благодарността и достойнството на дните ни, кучета да ги ядат.
Тя, добродетелта, остава със Спасителя на кръстта.
И сега вероятно ще си остане някъде там, около Мариупол, с тези военни, които нашите моряци не са разбрали какви са. А някои пишман – политици дори не смятат, че ги е имало.
Належаща сега е лоялността ни към западната демокрация.
Какво значение има някаква си добродетел – особено в дните преди Христовото разпятие.
Важното е, че сме живи.
А добродетелта – когато е изгодно я аплодираме.
Когато не – навеждаме без срам, угоднически, глави надолу.
За добродетелта се страда, а човек бяга от страданието, жалва се единствено за своето.
Към саможертвата на друг остава винаги неблагодарен.
Коремът, уважаеми дами и господа, както пише Веселенина Томова, изпитва нужда и се вълнува само от едно:
– единствено от „марфата“ и от това колко ще изкара.
Гледам посрещането на българските моряци, политическите коментари, а духът на полковник Дрангов се изправя над целия този режисиран спектакъл и заставайки пред мен с ясните си сини очи, разтърсващо прошепва:
„За да живее България има належаща нужда от нравствени великани, а не от безмълвни и поцепени нравствени кастрати.
За да побеждава България трябва да се води от възвишени характери, а не от безмълвни, роболепни самопоклонци.
Ново вино не се налива в стари мехове. Така е било, така е и така ще бъде и инак не може да бъде. Помнете дълбоката поука на почитания наш пустинник /Иван Рилски /– Причина за изчезване на всяко държавно устройство е безгрижието в развалата.
Помнете и усърдно, чисто метете стълбата само отгоре надолу!”
Бъдете здрави, душевно здраве за всички!
Велин Хаджолов
бивш шеф на ОСА в ДАНС
afera.bg
