Не им завиждайте

Не им завиждайте на учителите за повишените заплати. Парите за тях винаги ще са малко. Имаше времена, когато възнагражденията им бяха убийствено унизителни, а с клатещо се достойнство трудно се застава пред цял клас устати ученици. Сега гилдията се изправя на крака бавно - нито заплатите летят стремглаво в небесата, нито загубеният авторитет се гради лесно. Само преди половин година едно от новите лица в политиката направи грозно изказване, като направи асоциация между българския учител и чорапогащник с дупки... Много още дупки ще трябва да кърпят преподавателите, които управляващите не спират да отварят с непълноценните си идеи.  

Учителите продължават да се борят с уж реформираната система на образованието, която вместо да улесни работата им, непрекъснато им създава нови и нови задължения. При всяка следваща власт те с нетърпение очакват обещаната революция, която ще донесе справедливост и ще регулира системата, но получават промени на парче и допълнителни отговорности. 

На втория фронт педагозите са в битка с незаинтересованите или свръхпретенциозните родители, които искат много, но отказват да дават. Те приемат преподавателя като техен длъжник, когото дебнат всекидневно за провинение, за да го наклеветят, ако не на директора, то в социалните мрежи. 

И накрая учителите воюват често срещу немотивирани и безучастни ученици, които не знаят защо са в училище и объркани търсят своето място в класната стая, в обществото, в света. Именно от преподавателите се очаква да ги подбудят за знания, да ги стимулират да полагат усилия и да намерят смисъла на ученето. 

Цяло чудо е, че още има млади хора, които се престрашават да влязат в българското училище. И те не са неуспели в друго поприще неудачници, а енергични и ентусиазирани професионалисти, които вярват в силите си. 

Та не им завиждайте за парите. 

Деси Велева

Дума