НЕУДОБНИТЕ ИСТИНИ, ВИСОКИТЕ ЦЕНИ и ВНОСНИТЕ ХРАНИ

НЕУДОБНИТЕ ИСТИНИ, ВИСОКИТЕ ЦЕНИ и ВНОСНИТЕ ХРАНИ

85% от плодовете, зеленчуците и месото в България са ВНОС. Само 15% произвеждаме сами. От държава производител и износител, отдавна сме се превърнали в продоволствено ЗАВИСИМА държава вносител и просто потребител.

Внасяме излишъците и свръхпроизводствата на други държави, ЧУЖДИ държавни резерви с изтекъл срок, внасяме ценности, морал и свободи. Защото наши вече нямаме.

ИЗНАСЯМЕ основно ценни ресурси и суровини като пшеница и слънчоглед, а също и злато. Докато повечето държави изнасят продукти с добавена стойност. 

Внасяме почти всичко, което ни е необходимо за живот, а в замяна изнасяме ДОХОДИТЕ си. 

Но най-вече изнасяме ХОРА, умове и сръчни ръце. За последните 30 години сме се стопили с 3 милиона. 

Отдалечихме се от корена си и от ЗЕМЯТА си. И малцина се замислят какво ще стане, ако вносът секне. 

Енергетиката и продоволствената СИГУРНОСТ са част от националната сигурност. В противен случай е само въпрос на време да дойдат студ, глад и бедност. Защо обаче вместо да си гарантираме сигурност, ние убиваме тези 2 отрасъла? И кой има полза от това?

Вярно е, че според статистиката преди 30 години сме били сред НАЙ-ГОЛЕМИТЕ 10 производители и износители в света на плодове, зеленчуци, тютюн, пшеница, слънчоглед и др. 

Но е вярно и че отнемеш ли земята и вярата на един НАРОД, вземаш му всичко. Насилствената национализация прекъсва връзката със земята, посича корена, вкарва хората в градовете, а селянин, мотика и християнин стават мръсни думи.

За последните 9 години в българското земеделие са налети над 20 млрд лева! От много грижа за дребния и средния ЗЕМЕДЕЛЕЦ, него вече го няма. Много производители са вече фалирали, продали градините и стадата си и заминали в чужбина да дирят поминък. 

А земята ни е ЗЛАТНА! Имаме слънце, вода и плодородна почва. Но на властта не й е до производство. Тя е заета да се грижи за вноса. 

Бранш по бранш СЕЛСКОТО ни СТОПАНСТВО системно се унищожава и разграбва докато субсидиевъдството, принудителното брутално изколване на животни и схемите източват парите и обезкървяват държавата. 

Няма пазар за РОДНОТО производство - то е нежелано, ненужно, по-скъпо и е наказано в ъгъла. А евтината западна продукция залива всички магазини и въпреки пластмасовия си вкус, съмнителните качества и неясния произход я купуваме, защото ни е по джоба. А после се разболяваме.

Наскоро пропищяха свиневъдите. Есента 70% от отопляемите оранжерии у нас ЗАТВОРИХА. По-малки са загубите, ако ги затворят, отколкото ако работят. Сега надават глас картофопроизводителите. 

ГЛАС В ПУСТИНЯ. Защото няма да ги чуе нито правителството, което кой знае чий национален интерес защитава (независимо кое е правителството). Нито ЕС, който има нужда от държави-членки вносителки, а не производителки. Нито чуждестранните вериги, които масово предлагат вносни стоки, защитавайки своя национален интерес. 

И наричаме всичко това пазарна икономика и СВОБОДНО движение на стоки и капитали. 

ЕС е търговско-икономически съюз и при влизането на всяка държава строго се регламентират квотите й за износ и внос. Т.е. за земеделието и животновъдството ни има строги РЕСТРИКЦИИ. И за нашия намаляващ пазар е договорено основно да внася и да консумира и в много по-малка степен да произвежда и изнася.

Проблемът може би не е в ЕС, а в липсата на ДЪРЖАВНИЧЕСКА ВОЛЯ и политика, която да договори квоти в интерес на родното производство, вместо такива, които го обричат на сигурна смърт. 

Днешният потребител свикна с ЛУКСА да има всяка стока от всеки край на света, по всяко време на годината, на ниска цена в близкия магазин. Малцина си задават въпроса каква е реалната, скритата цена. КОЙ ПЛАЩА за този лукс и изобилие, които приемаме като право по рождение? И ДОКОГА ще продължи?

Фактите, статистиката и дори официални европейски доклади сочат, че България е УМИРАЩА СТРАНА с ниска раждаемост, висока смъртност (от преди пандемията) и демогарфска криза. 

Някои историци казват, че сме колония, други че сме буферна зона или просто територия, но не и самостоятелен субект с национален интерес. И докато те спорят, безспорен факт е, че климатът и релефът тук са изключително благоприятни и АПЕТИТИ за тази територия винаги е имало. 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Няма нужда да търсим спасители и виновни - такива винаги ще намерим, но това не решава проблемите. Всичко е в нашите ръце. 

КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ? То вече се случва! И все повече хора го правят! Завръщат се към корена.

🌱Да спрем да търсим виновни и да чакаме спасители и да се залавяме за работа.

🌱Да се обединяваме и да си помагаме.

🌱Да подкрепяме малкия производител и местния фермер.

🌱Да сме близо до ЗЕМЯТА и да започнем да я обработваме. 

🌱Да си отглеждаме сами ХРАНАТА.

🌱Да си събираме и разменяме продукция и семена.

🌱Да се сприятелим с МОТИКАТА поне толкова добре, колкото с телефона. 

🌱Да правим стъпки, които ни правят по-самостоятелни и ПО-МАЛКО ЗАВИСИМИ.

🌱Да научим ДЕЦАТА си на това, защото ако за нас е въпрос на избор, за тях може да е въпрос на оцеляване. 

🙏 Все по-важно става да възпитаме и отгледаме децата си близо до земята, в хармония с природата. И да ги екипираме с умения за живот не само за технологичния, голям град, но и извън него. 

Близката ферма

Мария Нордел