НЯКОЛКО ДУМИ ЗА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

https://svobodnoslovo.eu/bulgaria/nyakolko-dumi-za-aprilskoto-vastanie/190777 SvobodnoSlovo.eu
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

 

Сто и петдесет години от Априлското въстание през 1876 година е голям юбилей. Наистина голям юбилей.

Някъде в началото на демократичните промени чух, че Априлското въстание било битка между две махали. Днес чувам, че без Априлското въстание е нямало да има Руско-турска война и Освобождение. 

Все по-често напоследък, като си мисля за историята изобщо, и ми се струва, че историята, колкото далечна да е тя и стара, е като едно момче. Историята ми се струва като юноша. 

Какво съм аз – една прашинка, даже половин прашинка от историята, годините ми са половин секунда от времето на историята, а тя ми се струва като юноша. Млада ми се струва историята. И как да се учим от историята, като в своята вечна младост и незрялост тя прави бели след бели, геройства след геройства и прави всичко, което се случва в една младост. 

Изумявам се, че се надяваме да се учим от историята. Как да се учим от историята, като тя е непредпазлива, луда глава е, умира ѝ се за правдата и за свободата? Как да се учим от нея, като животът иска спотайване, внимание, навеждане?

Времената биват всякакви – и бързи, и бавни, и луди, и търпеливи, и безпаметни, но ние винаги честваме и се гордеем с ония кризи на вечно младата история, в които тя се движи по ръба на пропастта. 

Априлското въстание е изключителен трепет, изключително юношество и пиянство на нашия древен и новороден тогава – през 1876 година, народ.

Яд ме е, че както винаги, така и сега, има назначени началници на нашия патриотизъм, които още малко, и ще ни затрупат до гушата с натруфените си и кухи думи. Натруфените и кухи думи за Априлското въстание няма да свършат работа. Върху тях просто искат да стъпят някои сегашни юнаци, та да ги видим и запомним. Не си е работа това. Кухите думи не се помнят.

Априлското въстание го чувам като вика на Боримечката – точно така го чувам като оня вик на Боримечката, в който той съобщава, че ще пукне топчето, та да се не плашат дечурлигата и женурята. Нищо не е по-велико от това – да искаш да гръмнеш с топчето и да предупредиш жените и децата, че това е нашето топче, нашият изстрел, нашият гръм – та да се не плашат. 

Априлското въстание е запалената Тракия, но то си има и обратна страна – потъналата в тишина голяма част от България. 

Априлското въстание е убитият в Балкана на Рибарица Георги Бенковски и на обратната страна – дядо Въльо Мечката, който го предава. А след Освобождението е общински чиновник по пътищата и мостовете и разказва историята на Бенковски.

Още от дете всяка година на 24. май баща ми ме водеше в Рибарица на река Костина, за да гледаме възстановката, живата картина, както ѝ викаха, на убийството на Бенковски. Най-голямата чест беше да играеш Бенковски в тая жива картина и който играеше Бенковски, ставаше героят на Тетевен. 

На мен най-интересно ми беше как младият Захари Стоянов пада от мостчето в реката и водата го носи надолу. През май водата в Балкана е ледена, придошла и голяма и съм се чудел как тоя Захари Стоянов не умира от студ, като пада в реката, и как не се дави, като водата го носи надолу. И да не искам да видя метафора, тя е точно в това падане на Захари Стоянов и това негово отнасяне от реката надолу. Това е цялото Априлско въстание. Идва реката и те отнася – край, толкова. Отнесла го е реката Захари Стоянов, но е оживял, а на Бенковски са му отрязали главата, измили са я в кладенче до реката, което сега наричат Кървавото, и са я сложили в конска торба. 

Априлското въстание има две знамена – едното го е ушила Райна Княгиня и на него е извезала „Свобода или смърт“ и то е било в началото. А в края има друго, кърваво знаме – конската торба с отрязаната глава на войводата Бенковски. 

Ходихме преди дни с мой роднина по чукарите на Балкана и докато вървяхме към Тетевенския водопад, аз се подхлъзнах и паднах в реката. Мястото наоколо – като в омагьосана приказка. Мъх по всички дървета, ждрелото на рекичката – високо, та високо, папрат и бръшлян навсякъде. Сякаш земята се беше цепнала и беше създала това магьосно място. И аз да взема да падна и вместо реката да ме понесе надолу като Захари Стоянов, само се натъртих яко и се окалях. Толкова от мене по отношение на падане в река в Балкана. 

Никога няма да мога да напиша „Записки по българските въстания“ защото сегашните наши въстания (ако ги има изобщо) са повече вътрешни и неописуеми. А когато от време на време блеснат, други бързат да грабнат светлината им и да си я окачат по полилеите над главите. 

Имаме приятелка – голяма приятелка и изключително културна и талантлива жена, чиято прапрапрабаба като по чудо е оцеляла в Баташкото клане. Прабабата на нашата приятелка е била малко момиченце и наистина е било божие чудо, че е останала жива в клането. Като започне да ни говори за тези неща нашата приятелка, и изведнъж почва да заеква. Точно като малко дете, което ей сега ще се разплаче. Сигурно защото и историята е малко дете. 

Дълбок поклон, чест, светлина, памет, почит и любов на всички, които тогава, преди век и половина през април, са тръгнали към нас – и през живота, и през смъртта.

Николай Милчев

5 Коментара

Бай Иван

1 month before

И аз да кажа няколко думи за Априлското въстание, най вече заради нашето младо поколение, което е дезинформирано от "реформираната" ни образователна система. Макар и неуспешно Априлското въстание се оказва онзи спусък на Руско-турската Освободителна война през 1977-78 г. Благодарение на саможертвата на въстаналите българи и жестокото му потушаване от турците, българите получават симпатиите на народите в Европа и Русия и така се парализира подкрепата на Турция от английската, френската, немската и австроунгарската империи и така Русия може да се намеси военно и разгромява турската империя! Ние българите трябва да сме безкрайно благодарни на американския журналист на английски вестник Макгахан, благодарение на който запознава пръв европейската общественост с нечуваните зверства на турския поробител при потупаването на въстанието!

Коментирай

Бай Иван

1 month before

Надига се огромна вълна от възмущение в цяла Европа и Русия! (както сега се надигна вълна от възмущение срещу еврейските нацисти сринали Газа със Земята и избили над 18 000 палестински деца!) Първоначално Русия се опитва да облекчи положението на българския народ по мирен начин, като по нейна инициатива се свиква конференция на представители на Великите сили в Цариград по "българския въпрос" с цел даване на автономия на българите в рамките на Османската империя. Турция е тайно подкрепяна от английското правителство и отказва. Тогава водещия руската делегация Граф Игнатиев (да същия, който соросоидната пасмина иска да оплюе) казва: "Като няма автономия, ще има анатомия!" Руския цар Александър II е наясно, че руската армия не е превъоръжена и има горчив опит от Кримската война, но в края на краищата под натиска на общественото мнение на руския народ се решава и обявява война на Турция!

Коментирай

Бай Иван

1 month before

Няколко месеца руската войска се готви като е заела позиции около бреговете на река Дунав, но не смее да нападне. През това време е образувана и българска войска в състава на руската армия-Българско опълчение! Съюзник на Русия е и Румъния. След извършената военна и дипломатическа подготовка (сключен е таен договор с Австроунгария, чрез който Русия си обезпечава ненамесата на Австроунгария на страната на Османската империя, като обещава да изтегли войските си след разгрома на Турция и да не допусне създаването на голяма Бъгарска държава), Руските войски форсират река Дунав. В началото руските войски имат големи успехи, но стигайки до Плевен срещат тежък отпор. Започват множество безуспешни руски атаки, които костват огромни жертви! Като пример искам да посоча, че при третата атака на Плевен загиват 13 000 руски и 3500 румънски войници!

Коментирай

Бай Иван

1 month before

Руското командване е шокирано и започват обсъждане какво да правят-дали да продължат войната или да се оттеглят обратно в Русия! Надделява мнението да продължат, но да извикат генерал Тотленбен от Русия, който тогава е в немилост. След пристигането си ген. Тотлебен решава изцяло да обкръжи Плевен, като блокира всички подстъпи към града и отклони реката, която влиза в града. Така в пълно обкръжение, турците не получават боеприпаси, храни и вода и след една неуспешна контраатака да пробият обръча на руските войски се предават! През това време от Египет с английски кораби е прехвърлена турската армия на Сулейман Паша (евреин на турска служба), която трябва да прехвърли Балкана и да удари в гръб руската армия обкръжила Плевен! ) Плановете на Сулейман Паша се провалят от защитниците на връх Шипка (Връх Свети Никола)-руски войници и български опълченци! Така се гарантира успехът на Руската Императорска армия и свободата на нашата мила Родина България!

Коментирай

Бай Иван

1 month before

Руската армия под ръководството на ген. Гурко изненадващо успява посред зима да прехвърли Балкана в района на Орхание (Ботевград) и да стигне и превземе София! Турците мислят да опожарят София но им попречват посланниците на Италия (Позитано), Франция и Австро-Унгария, които отказват да се евакуират! Трагична е обаче съдбата на Стара загора, която е опожарена и населението и изклано от ордите на Сулейман Паша! Въпреки всичко руските войски след това бързо стигат подстъпите на Цариград и в селцето Санстефано започват мирни преговори. Турските преговарящи са окуражавани от Англия, чиито кораби циркулират в пролива с насочени оръдия към руските позиции и първоначално не подписват, но след заповедта на руския генерал да се свири "За бой!" турците се връщат и подписват Санстефанския миран договор! Така и над българския народ изгрява Свободата!

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.