Най-критичният момент настъпва в неделя, когато мокрият сняг започва да трупа пред единствения му изход.
Четири дни в капана на зимата и една битка с преспите, която завърши с щастлив край. Това е равносметката от мащабната спасителна акция в Централния Балкан, при която 42-годишният опит в планината се оказа разликата между живота и смъртта за Никола от Търновско.
Всичко започва, когато лошото време изненадва опитния планинар във високите части на планината. С над метър сняг на върха и нулева видимост, Никола взема единственото правилно решение – да не рискува слизане в бурята, а да потърси убежище в заслона.
Най-критичният момент настъпва в неделя, когато мокрият сняг започва да трупа пред единствения му изход.
"Беше ми ясно, че през нощта ще замръзне и няма да мога да отрина вратата. Щях да остана затрупан вътре,“ разказва Никола.
В продължение на 9 часа – от сутринта до вечерта – той излиза на всеки час, за да чисти прага, влизайки обратно „до петичките мокър“. Тази изтощителна битка със стихията буквално спасява живота му, предотвратявайки пълното блокиране на заслона.
Липсата на модерен мобилен телефон оставя спасителите в неизвестност в продължение на четири денонощия. Директорът на Национален парк „Централен Балкан“ Георги Къстев признава, че при действащия код за опасни валежи, опасенията за фатален край са били реални.
„Действията на човека са меко казано професионални. Ако не беше стоял там тези четири дни и не беше пестил храната и силите си, нямаше да сме тук сега,“ коментира Къстев.
Късметът и острото око на парковите служители помагат за финала на акцията. Никола е забелязан с далекоглед да се движи по един от ръбовете към Бабска река. Макар и изморен, той е открит в добро общо състояние и съпроводен до хижа „Триглав“.
„Имах два избора – единият е смърт, другият е да стоиш горе,“ споделя чистосърдечно Никола след слизането си. Въпреки преживения страх, той не е губил надежда нито за миг.
Накрая, макар и видимо изтощен, планинарят намери сили да благодари на своите спасители: „Благодаря им за всичко. Хубаво са направили, че са тръгнали.“ | БГНЕС
125
3 months before
През 1877 -78, руските войници са оцелели повече дни без да са опитни планинари. Но ней се! Да оставим заглавието, ами да си задам един простичък въпрос. До кога тези празни глави ще ни правят на идиоти? Какво прави тоя чукундур в планината при недвусмислена прогноза за влошаващото се време? Любовта към природата не е оправдание да вдигнеш и подложиш на риск толкова хора, да ти спасяват задника, щото главата не си струва да я спасяват. Природата трябва да се УВАЖАВА! Бил оцелял. Сега, ако трябва да плати разходите за спасяване, щеше да му се иска да не е оцелял!
Коментирай