Наистина трогателни са опитите на ГЕРБ, Специализирания съд, шефове на служби и защитници на миналата власт да отричат информациите за подслушване на политици преди изборите на 4 април. Стигна се комични обяснения. Даниел Митов и Тома Биков развяха опорката, че скандалът с подслушването бил отмъщение за това, че службите ни разкрили руска шпионска мрежа в България.
Ако тези двамата имаха дори елементарно понятие от това как работят службите на Москва, щяха да умрат от срам за изречените глупотевини. Всеки начинаещ в шпионската тема щеше да се сети, че е твърде възможно шпиониралите за Русия да са мюре, за да се отвлече вниманието от истинските агенти по високите етажи. Има и други обяснения, посочвам най-елементарната.
Друг бойкозащитник пък се изцепи, че може и да е имало подслушване, но да е, защото политици извън ГЕРБ са се обаждали на подземни босове да искат финансиране за изборите. Толкова е тъпо, че не заслужава дори минута внимание. Но за протокола ще отбележа: Ако имаше грам достоверност в тази глупост, ГЕРБ щяха да развяват разкритието като знаме отдавна. Но няма.
Същият човек защити Борисов за чекмеджето, като предположи, че парите може да са от сделка с имоти, защото Борисов имал преди време печеливш бизнес. Може и да е имал, но не е декларирал подобно нещо. И в регистрите няма знак за такива сделки. И данъци не е платил за пачките евро и златните кюлчета.
Борисов и ГЕРБ са в паника, затова „аргументите“, с които се опитват да опровергават неприятните разкрития, са на ниво „помощно училище“. Което доказва, че партия, пълна с милиционери и натегачи не може да предложи ниво.
Подслушване на опоненти е имало при всички управления. Властниците се изкушават твърде лесно от възможността да научават тайните на противника, за да печелят предимство. Колкото по-продължително е едно управление, толкова повече службите биват превръщани в бойни кучета. Може да не им харесва сравнението, но е по-приемливо от слуги и ибрици, нали?...
Специализираният наказателен съд (СНС) отрекъл да са давани разрешения за послушване на политици. Има си хас да признае... А и сигурно няма такива, но това е защото телефоните на въпросните политици са били включени към списък на друг обект на оперативен интерес. Това става като се прегледат разпечатките от разговорите на политика през последните месеци и се отделят хората, с които са водени най-много разговори. На съдията се подава попълнената бланка за подпис, което в повечето случаи е чиста формалност. Чрез лицето Х се подслушва желаното лице У. Това се прави от много време.
Има, разбира се и други способи. Да не говорим за „сътрудничеството“ на националните служби с братски частни субекти, близки до властта и притежаващи съвременна апаратура за послушване, проследяване и пр. Коя власт би признала за подобни „съвместни действия“ или поръчки, заплащани чрез разпъване на „чадър“ над незаконни дейности?
Многобройни са възможностите за подслушване и през мобилните телефони, компютрите и таблетите. Достатъчни са няколко лоялни или подходящо мотивирани от властта служители, за да бъдат приложени някои от способите. Можете да усетите кога ви се случва нещо такова, ако батерията ви бързо пада или телефонът ви загрява прекалено, докато говорите. Но може и да не забележите нищо.
Много въпроси и съмнения поражда и наводненото помещение, където се съхранявали данни за послушвания и пр. Когато и началниците на тайните служби вкупом излязат в дългосрочен отпуск, съмненията се превръщат в убеждение.
Д-р Димитър Попкутуев
Frognews.bg
