Създаването на храма е пряко свързано с първите градоустройствени промени в младата столица.
На броени метри от най-старото и оживено тържище в столицата - Женския пазар, на улица „Георг Вашингтон“, се издига храмът „Св. св. Кирил и Методий“. Въпреки че покрай него ежедневно минават хиляди хора, малцина знаят, че това е първата новопостроена църква в София след Освобождението през 1878 г. Нейната история е белязана от финансови кризи, забележителна благотворителност и спасяване на безценни реликви от разрушени софийски светини, разказва репортер на БГНЕС.
Създаването на храма е пряко свързано с първите градоустройствени промени в младата столица. През 1891 г. новият план на София налага събарянето на старинната църква „Св. Пречиста Богородица“. Тогавашното църковно настоятелство, председателствано от свещеноиконом Георги Забунов, взима решение обезщетението от отчуждените имоти да се използва за вдигането на нов, по-голям храм.
Строителството започва през 1897 г., но проектът бързо стига до задънена улица - парите свършват, когато са издигнати едва цоклите на основите. Градежът е напълно замразен за две години. Спасението идва с избирането на нов строителен комитет, в който ключова роля изиграва младият и енергичен финансист Никола Тодоринов Здравков. С нова организация и дарителски кампании сред столичани, църквата е успешно довършена.
„Св. св. Кирил и Методий“ представлява внушителен архитектурен паметник за времето си. Проектиран е като голям кораб с три високи и богато украсени купола, като централният свод (достигащ 21 метра височина заедно с кубето) се носи от осем масивни зидани колони.
Интериорът на храма е оформен с щедростта на десетки софийски фамилии. Ктиторът Андрей Хаджинсов дарява лични средства, за да поръча изящния, богато орнаментиран с дърворезба амвон, който и до днес е сред най-ценните елементи пред олтара. Изписването на стенописите е поверено на утвърдени имена в църковното изкуство от началото на XX век, сред които изпъква работата на проф. Стефан Баджов и художника иконописец Апостол Христов. Стилът им съчетава традиционната православна иконография с модерните за епохата търсения в монументалната живопис.
В годините между двете световни войни църквата се превръща в сърцето на социалния живот в района. През 1925 г. църковното настоятелство открива първата в София безплатна ученическа трапезария, която всеки ден осигурява топла храна на 100-120 бедни деца. Скоро след това към храма заработва и кухня, която подпомага самотни възрастни хора, инвалиди от войните и бежанци.
Най-интересната историческа роля на храма обаче е свързана със съхраняването на паметта на стара София. През 1919 г. към южния вход на църквата е изградена пристройка, която по-късно е осветена като параклис „Въведение Богородично“. Когато по време на жестоките бомбардировки над столицата през 1944 г. е разрушена емблематичната средновековна църква „Св. Спас“, част от оцелелите ѝ реликви са пренесени тайно тук. И днес четири от общо петте икони на царския ред в иконостаса на южния параклис са оригиналните творби от сринатия „Св. Спас“ (образите на Господ Иисус Христос, Св. Богородица, Св. Йоан Кръстител и Св. Мина), превръщайки църквата до Женския пазар в своеобразен пазител на софийската история. I БГНЕС
