30-та годишнина от кончината на Пенчо Кубадински, бе отбелязана подобаващо от Христо Христов – Референта. В памет на мустак №1 на БКП, управителят на любимото на Политбюро ловно стопанство, хапна печено агне.
„На 22 май се навършиха 3 десетилетия, откакто бай Пончо не е сред нас. По този повод на 26-и всички негови живи приятели се събрахме на трапеза в „Кормисош“ – в дивото сърце на Родопите. Бяхме двайсетина души, като в компанията беше и Тодор Батков", сподели професионалният авджия. И допълни, че агнето за гощавката било дарено от местен овчар.
„Другарят Кубадински познаваше животните и знаеше рекордите на всички трофеи. Беше ловец и по душа, и по призвание“, хвали го Референта. При него Пенчо дългогодишен член на Политбюро, вицепремиер и министър на транспорта и архитектурата, се отбивал най-редовно, за да практикува хобито си.
„При посещенията си в Кормисош" се държеше добре с персонала. При лов спазваше ритуалите и се получаваше задушевност. Не липсваха и весели случки“, разказва Христо Христов.
- Обади се един мартенски ден, че ще дойде на подборен лов за муфлон. Имахме подготвен екземпляр. Беше навалялмного дебел сняг – едвам се придвижвахме.
Понеже муфлонът идваше към 14 часа, тръгнахме из гората. Знаех, че под една скала ляга диво прасе и му предложих да стреля над нея. Може да е там. След изстрела прасето се вдигна и побягна по склона. „Какво да правим, шефе?, обърна се той към мен, понеже ловният сезон на този дивеч беше закрит. Видях , че прасето не е най-нормално и му казах да стреля. Гръмна. Прасето застина – като че е убито лани.
„Стреля дяд ти Пенча, стреля старецът… изкефи се Кубадински. Отидохме след обяд на другия обект за муфлона. Оставих ги с колегата Боян и ги чаках по-надолу. Чух изстрела и тръгнах да ги срещна. Трябваше да се заобиколи една дълбока долчина, обаче бай Пенчо тръгна направо през стръмния бряг. Подхлъзна се и изчезна под навятата шума и дебелия сняг. Паникьосах се, побягнах да заобиколя долчината и да помогна, уплаших се, че ще се задуши. В това време той показа мустака над снега.
Подадох му ръка и го измъкнах „Ей, шефе, ще загинем под този сняг…”, беше реакцията му
Вечерта след измерване на трофеите се оказа, че и двата са за медал. „Туй златният ми ден, шефе!“, израдва се Кубадински.
Прасето се оказа възрастно, стреляно и друг път, с много калусирани сачми в тялото.
Героят на нашия очерк станал ловджия още преди 9 септември. Истински се запалил обаче по отстрелването на животни чак когато след соцпреврата го назначили на работа в Русе. „Там е имало много блата с водоплаващ дивеч. Бай Пенчо стреляше много точно“, уточнява синът на мустакатото величие – Пламен, известен столичен архитект. И допълва, че веднъж баща му гонил 300-килограмово диво прасе с голи ръце. 5 пъти пуцал по него, но животното не падало. Тогава членът на Политбюро хвърлил пушката си „Браунинг“ и подгонил четирикракото чудовище.
Уви, макар да бягал много бързо, не успял да го хване.
Мълви се, че през 70-те години бай Пенчо застрелял погрешка на лов някакъв служител на резерват. Сачмите поразили човечеца в окото и не след дълго клетникът починал. „Имаше такъв случай, но баща ми не беше виновен за трагичния инцидент. Татко просто беше в компанията и по-късно негови недоброжелатели се опитаха да го набедят, категоричен е Пламен Кубадински.
След 10 ноември 1989-а авджия №1 на БКП отнесъл доста критики, че докато бил на власт, е ходил на лов в Африка с правителствените самолети и е харчел държавна пара.
Според близките му обаче истината е друга – той действително пътувал до Черния континент, но като председател на междуправителствена комисия. „Воаяжите му бяха служебни, а между другото ги използваше и за ловуване. Трофеите, които донасяше, се предоставяха на заинтересованите културни институти. Ако трябваше да ги купуват, щяха да струват много скъпо на държавата”, категоричен е шефът на „Кормисош” Христо Христов – Референта.
При свое посещение в Ангола, Кубадински излязъл сред тамошната природа да стреля по диви зверове с Иван Явричев – директор на ловно стопанство „Искъра". В един момент сподвижникът му го натиснал силно надолу и заврял главата му под колата. Последвал откос от автомат по джипа – оказало се, че българите са попаднали между куршумите на две воюващи местни групировки.
С непринуденото си поведение и силно преувеличените разкази за своите и на Тодор Живков ловни подвизи колоритният бай Пенчо втрещил преди десетилетия Муамар Кадафи.
Либийският ръководител бил на посещение у нас и на срещите му в резиденция „Бояна" присъствал и ловец №1 на соцвърхушката ни. Мустакатият вицепремиер наприказвал толкова щуротии пред полковника бедуин, че онзи се почудил дали пред него действително стои висш държавен кадър. Усъмнил се, че са му изпратили комик да му повдига настроението.
„Аз съм членът на Политбюро Пенчо Кубадински. Много ми е приятно, другарю Кадафи.
Нали виждате, и аз имам арабска фамилия – Куубедийн. Иначе казано, кубе на религията. Така де, хубава фамилия, гордея се с нея", представило се мустакатото комунистическо величие на либиеца. И започнало да се хвали с ловните си приключения. Самият Муамар бил запален авджия и бързо си дал сметка кое от приказките на бай Пенчо е истина и кое измислица.
Изтъкнал Кубадински къде и какво е отстрелял, като не пропуснал да отбележи, че е убивал даже и носорог. По някое време обаче осъзнал, че на срещата с либийския вожд присъства и Тодор Живков, затова решил да изчетка и началника си. Подробно осведомил арабина как веднъж с огромен риск за живота си куражлията Тато убил същински звяр в планината.
„Това стана на една тясна пътечка в Балкана, започнал разказа си Пенчо. - Мечката – огромна стръвница. Не знам дали знаете, другарю Кадафи, но стръвницата се храни с месо, настървена е значи. И яде, де що й падне – овце, биволи, телета... Върви си, значи, другарят Живков по тясната пътечка, ала под него – пропаст!
Двама души не могат да се разминат. Изкачва се нагоре. И не щеш ли, на пет-шест метра насреща му-тази Баба Мецана. Като вижда човек на пътя си, тя се изправя, заревава и тръгва срещу него. Другарят Живков вдига заредената пушка и натиска спусъка. Не щеш ли – засечка. А време няма, той просто светкавично отваря пушката, изважда негодния патрон, измъква от патрондаша друг, зарежда. Мечката вече е на метър. Но другарят Живков не се паникьосва, а просто забива дулото в гърдите й и стреля. Тя рухва на земята...”
Думите си към Кадафи Кубадински придружил с впечатляващи жестове, мимики и звуци. Пръхтял, подскачал, ръкомахал, правел гримаси... Дори на Тодор Живков му станало. неудобно по някое време.
„Той – нашият Пенчо, умее да разтяга локуми по ловджийски", вметнал Тато в разговора.
Авджия като Кубадински била и съпругата му. Една зима тя отстреляла цели 36 глигана. Казвала, че мрази тези животни, затова ги убивала. „Доколкото знам, още преди да се ожени, дядо ми е искал и бъдещата му булка да е ловец”, споделя внучката на бай Пенчо. Тя е кръстена Мария като баба си.
Бившият вицепремиер и министър има славата не само на голям ловец, но и на безподобен простак. Приживе писателят Дончо Цончев обаче се кълнеше, че Пенчо съвсем не бил елементарен индивид. Нещо повече – бил бая начетен.
„Когато се видях за първи път с Пенчо Кубадински, той ме смая с това, че беше запознат с цялото ми творчество. Правеше се на простак, но не беше такъв. В действителност беше четящ човек. Когато ръководеше Министерството на транспорта, гостувахме на вилата на Емилиян Станев със съпругите си. Щом дойде време да се разделяме, бай Пенчо отсече: „Сядайте със Снежанка в моята лимузина. Шофьорът ми по-късно ще ви остави до вас! „Няма смисъл, аз съм си с колата, отвърнах, А той: „Ами ако те спрат?. „Ще кажа истината – рекох. - Ще обясня, че досега сме се черпили с другаря Кубадински” Той, като чу това, каза: „Снежке, да го вардиш тоз човек“, разправял е Цончев.
Когато излязла книгата на Дончо Цончев „Принцовете”, Пенчо побеснял. Разкрещял се пред Ангел Солаков и други високопоставени кадри в МВР: „Тоя жив ще го одера! Жив!“.
„Всички шефове и хора от Политбюро се бяха разпознали като персонажи в романа. Така съм описал Кубадински с мустаците и характера му, че не можеше човек да го сбърка. Пет години ми беше сърдит и не ми говореше. Имах много приятели в УБО и те ми бяха казали, че ще бъда ликвидиран. Започнах да живея с мисълта, че присъдата ми е издадена”, споделял е писателят.
През 1981 г. той трябвало да отиде в Пловдив, за да присъства на откриването на световно ловно изложение. Тръгнали с половинката му, но и двамата подозирали, че може да им се случи най-лошото – тайните службите да ги убият.
„Казах на жена ми: „Каквото е писано, това ще е! Все се оглеждах да не изскочи някой камион и да ме смачка. Щом пристигнах, бай Пенчо ме чакаше отвън. Подаде ми ръка, разцелува съпругата ми и влязохме заедно на експото. Нямаше помен от лошо отношение. Държеше се приятелски с мен както едно време. Оттогава си станахме буквално неразделни”, превъртя през 2010-а лентата на спомените си Дончо Цончев.
Източник: Уикенд
Един
1 day before
Простак ли? Ако го сравним със сегашните, ще видите кой е простака. Бай ви Пенчо Кубадински си беше възпитан и съобразителен мъж, и пред днешните ни управници за изискан екземпляр щеше да мине.
Коментирай