Спектакълът е част от второто издание на Програма „Апостол Карамитев“ на Народния театър.
Пиесата „Свръхпредел“ те кара да се надсмееш на себе си, но и вътрешно да ти светне една лампичка.
Това заяви в интервю за БГНЕС Надя Панчева, режисьорът на новия спектакъл „Свръхпредел“, който ще бъде поставен в Народен театър „Иван Вазов“.
„Свръхпредел“ („Peak Stuff“) е сред най-новите пиеси на британската драматуржка Били Колинс, поставена за първи път през февруари 2024 г. в Манчестър.
Спектакълът е част от второто издание на Програма „Апостол Карамитев“ на Народния театър.
Преводът на пиесата е на Радослав Петкашев, който е и автор на идейното предложение.
Творческият екип включва сценографа и костюмограф Илина Грозева, хореографа Емилия Тончева и композитора Александър Даниел, който ще изпълнява музиката на живо. Драматург на постановката е Анелия Янева, а втори асистент-режисьор – Ренета Икономова.
Пиесата „Свръхпредел“ ще се играе на сцена „Апостол Карамитев“, която е за спектакли с по-съвременен и интересен сценичен език. А режисьорката Надя Панчева издаде интересни детайли и подробности преди предстоящата премиера.
„Пиесата на Били Колинс е хибрид между една колаборация между една актриса, която трябва да се превъплъти в трима персонажи и един барабанист на сцената, като те постоянно са в симбиоза и това прави една по-различна сценична визия“, разказа тя.
Предизвикателството за нея като режисьор е, че за първи път работи с музикант толкова плътно на сцената. „Александър Даниел през цялото време е на сцената и заедно с моя екип сме окрупнили концепцията си това да е като един съвременен концерт за края на света. Да се работи музикантски с него за мен си беше нещо ново наистина и да видим как всъщност неговото партниране с Мартина Пенева, която играе в спектакъла, до каква форма ще доведе“, каза Панчева и отбеляза, че от колаборацията между актрисата и музиканта се получават много любопитни сценични жестове.
Режисьорката разказа повече и за персонажите, в които ще се превъплъти на сцената актрисата Мартина Пенева. „Тя трябва да изиграе трима персонажи, които са специфични. Имаме едно момиче на 15 години, което е много тревожно заради климатичната криза и започва да прави социални жестове, за да привлече внимание към големите проблеми с fast fashion-а, с това, че измират животни и всякакви такива климатични катастрофи, които някак си ни заобикалят през цялото време, но освен на инфлуенсърско ниво сякаш младите хора се чудят точно как да се впишат в целия този проблем“, добави тя и подчерта, че 15 години е една гранична възраст, когато за първи път човек започва да се замисля, че носи отговорност за света, който го заобикаля и че трябва да взема решения в една или друга посока.
Вторият образ, в който влиза актрисата, е на 25-годишна изключително интелигентна жена, завършила психология, която е в криза на живота, няма работа и се лута къде принадлежи в един свят, който постоянно ни заставя да сме успешни и да сме „собствен продукт на това, което сме“. „Съответно тя започва да продава части от тялото си по съвсем буквален начин. Разбира се, тук пиесата влиза вече в една такава драматургична абсурдна форма“, отбеляза режисьорката.
Панчева обърна внимание и на третия персонаж – 35-годишен мъж, маркетингов специалист, който замествайки емоционалната връзка с хората около себе си през това да купува постоянно вещи, накрая стига до един свръхпредел на консумацията, в който се затиска буквално, изгаряйки в цялото това купуване и презасищане с вещи.
По думите ѝ пиесата е написана като един поток на съзнание. „Започват като три фрагментарни истории, но един поток на мисълта на финала ги слива. Мисля, че не мога да отделя един, който е по-важен – те в своята симбиоза са абсолютно еднакви като важност проблеми и около тях принадлежат още хиляди други асоциативни проблеми, които в целия поток на мисълта на тази драматургична тъкан изплуват“, обясни тя и посочи, че проблеми като религията, свързването между хората, немощта да създаваме връзки присъстват като други персонажи, които се наместват по пътя на този поток.
Панчева и сценографката Илина Грозева решават да засилят това през мултимедийни аватари, където тези други персонажи се появяват отново с лицето на актрисата Мартина Пенева и така се получава една полифонична история, където всичко е в нейното съзнание и обемът се появява по съвсем друг начин, с натрупване.
Режисьорката смята, че театърът и постановката имат силата да накарат хората да се замислят за истински важните неща в живота, тъй като зрителите могат емоционално да преживеят целия този разказ чрез Мартина Пенева, която се превъплъщава в толкова много роли и преминава през всички тези кризи, докато на финала не се докара до абсолютен бърнаут на сцената пред тях. „Много екстремна постановка е в някакъв смисъл. Това вече дава друго усещане, друг резонанс като го гледаш това нещо, защото за тези проблеми постоянно се говори, но дидактично, тезисно, което достига до нас на едно ниво. Въплътени в човешкия организъм с емоции, става друга картинката“, каза още Панчева.
Според нея хубавото на пиесата на Били Колинс е, че всичко това е поднесено с много ирония, а не с размахване на пръст от сцената. „Всъщност, то е поднесено много забавно, много иронично, което така те поднася лекичко хем да се надсмееш на себе си, хем в един момент да ти светне една лампичка вътрешно“, обясни тя.
На въпроса какви емоции иска да остави у всеки зрител след края на спектакъла, режисьорката отговори, че „Свръхпредел“ е толкова богат на преживявания и емоции, че зрителят най-вероятно ще мине през голяма палитра от тях. „Със сигурност ми се ще да запазим чувството за хумор, което самата авторка доста е заложила в текста, което е много специфично и то говори наистина с нашия език на съвременния човек, за нас разказва, по много неочакван, на моменти и ироничен, начин“, заяви Панчева.
Премиерата на спектакъла ще се състои на 24 септември на сцена „Апостол Карамитев“ в Народния театър, като на следващия ден пиесата ще се играе отново.
„Заповядайте! Искам да приканя младите хора, които казват, че им е скучно да ходят на театър по принцип, или всички ученици, които ги водят насила от училище да гледат разни неща, които те не желаят и това оставя у тях една такава травма, че театър е някакво остаряло изкуство, да видят, че има сценични форми, които ще ги изненадат и ще могат да говорят на техния език“, каза режисьорката Надя Панчева.
В заключение тя сподели, че се надява постановката да достигне до много млади хора и до техните родители, които да надникнат малко в този шизофреничен свят на децата си и да се опитат да намерят път към тях. І БГНЕС
