РУМНО: Дългото ухо на Кремъл у нас

В столичния квартал „Бъкстон“ на малката и тиха улица „Генерал Стефан Тошев“ има висока светлосива сграда, която по-скоро прилича на научен институт. Само че е обградена от яка желязна ограда, върху която има ролка от бодлива тел и е опасана с камери. Няма табела, която да указва какво е зданието. Влиза се през малка метална врата, до която има портал за автомобили.

Точно над входа е разположена арка, а под нея и втори пропуск от въртящи се врати от бели метални тръби. На сградата на жаргон й викат Двойката,  тъй като до нея може да се стигне с тролей №2.

Тук е централата на една от най-секретните държавни агенции – Служба „Военно разузнаване“ (СВР), наследникът на митичното Разузнавателно управление на Генералния щаб на Българската народна армия от времената на социализма, познато с абревиатурата РУМНО.

Историята му е скандална, сочат 252 секретни документи от архива му, предоставени на „Уикенд“ от Комисията по досиетата. То е било филиал на съветското военно разузнаване. Нещо повече, участвало е в чистките срещу царските офицери веднага след Девети септември и е дало в ръцете съветските окупатори над 3000 млади българи от Украйна, успели да намерят подслон у нас през войната, които по заповед на Сталин са изпратени на заточение в Сибир и Таджикистан. Много от тях умират от болести и глад.

Първият началник на военното разузнаване е генерал Петър Вранчев. На този пост ръководи мъченията при следствията срещу висши офицери. През август 1948 г. при чистките след разрива с Югославия е отстранен от длъжност и разследван от ДС за „недопустима притъпена бдителност“  по процеса срещу  Трайчо Костов през 1949 г. Подложен на мъчения, за известно време губи разсъдъка си.

През 1951 г. е освободен, а три години по-късно до смъртта си е директор на „Военно издателство“, членството му в БКП е възстановено. Истинската причина за ареста е, че Вранчев влиза в остър конфликт с верния сподвижник на Тодор Живков и сатрап Мирчо Спасов, създал след години концлагерите в Ловеч и Скравена. Спасов, който по това време е областен началник на МВР-София, междувременно е завършил в Москва школата на Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД), иска агентурната картотека от преди Девети септември. Военното разузнаване се запъва и Спасов взема главата на Вранчев.

През 60-те години на миналия век за известно време РУМНО безпрецедентно е подчинено на председателя на Комитета за държавна сигурност (КДС), а не на министъра на народната отбрана, разкрива секретен документ. Този момент е свързван със страха и недоверието на Тодор Живков към военните след неуспешния опит за преврат срещу него от групата на Иван Тодоров – Горуня. След смяната на няколко началници – на 6 юни в далечната 1967 г., статуквото е  възстановено и с ДС вече цари „студен мир”.

На поста с указ на Президиума на Народното събрание е назначен Васил Зикулов. Той ръководи военните разузнавачи цели 23 г., стига до чин генерал-полковник. Започва кариерата си в тайните служби като информатор (агент) на  Управление V на Държавна сигурност – Военното контраразузнаване, с псевдоним Иванов.

Завърша в Москва с отличие Военната академия „Михаил Фрунзе“ през декември 1950 г. и 10 г. по-късно Академията на генералния щаб „Климент Ворошилов“ . Едновременно е и заместник-началник на Генералния щаб на Българската народна армия.

Зикулов е бивш политкомисар на партизанския отряд „Смърт на фашизма“. Заповядва разстрела на партизанин без знанието на другарите, за което е наказан с временна забрана да заема ръководни постове в партията. Протеже е на министъра на народната отбрана Добри Джуров, ползва се с огромното доверие на Тодор Живков.

Още на 6 юни – на първата вечер от назначаването му, Зикулов лети за Москва за среща с Пьотр Ивашутин, началникът на Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Съветската армия, за получи инструкции, разказаха стари служители пред „Уикенд”. 

Ивашутин се издига до армейски генерал и е бивш началник на Управлението на контраразузнаването към Трети украински фронт. То носи стряскащото име СМЕРШ – „СМЕРть Шпионам“ (Смърт на шпионите), измислено лично от Йосиф Сталин, и е една от най-зловещите съветски тайни служби.

Тя филтрира милиони съветски войници, пленени от нацистка Германия, които намират смъртта си в лагерите в Сибир. Във внимателно прочистеното лично дело на ген. Зикулов са останали кадровата му справка, предложението от Добри Джуров до Тодор Живков за издигането му, решението на Министерския съвет и указът на Президиума на Народното събрание за назначаването му. Бил е депутат в пет парламента и член на ЦК на БКП.

Сред по-любопитните запазени документи са характеристика на руски език и поздравителни адреси от Живков и Ивашутин по случай 60-годишния юбилей на генерала. Картонът – образец № 4, който разкрива принадлежността на Зикулов към ДС, е в друга картотека. Зикулов моли  Ивашутин да се запази длъжността постоянен представител на ГРУ у нас.

Съветският генерал се разтапя от молбата и дава картбланш РУМНО да се фокусира върху Турция. Военното разузнаване постепенно разширява периметъра с Гърция, Югославия, Западна Европа и САЩ. Успешно навлиза в Арабския свят, тъй като много младежи от Близкия изток учат в нашите военни училища.

Зикулов е обръщал и сериозно внимание на агентурния апарат. През 1987 г. министър Джуров по негово предложение утвърждава средномесечно възнаграждение на агентите – от 10 до 120 лв. в зависимост от изпълнените задачи, като годишно то не може да нахвърля 1440 лв. По това време 120 лв. се равняват на две средни пенсии, един ден в ТКЗС се заплаща по 3 лв., а месечното възнаграждение на неспециалист е около 125 лв.

Генералът е най-дългогодишният началник от социализма, останал начело на служба след Десети ноември. Той е уволнен чак през септември 1990 г., а всички ръководни фактори от ДС буквално са издухани месеци преди това. Зикулов обаче остава всевластният господар в сянка на управлението дълги години до преклонна възраст. Умира през 2015-а на достолепната 91-годишна възраст.

Свръхсекретен документ от архива на военното разузнаване, намиращ се в Комисия по досиетата, разкрива, че министър Добри Джуров през януари 1969 г. създава специален радио разузнавателен отряд 87, дислоциран в Банкя, Силистра и в Ивайловград. РУМНО също така е имало подобни поделения в село Каменар край Варна и на връх Папия в Странджа.

След промените тези обекти бързо са преобразувани да слушат мобилни телефони. В бурните години на демокрацията се твърдеше, че службата е подслушвала по поръчка на новоизлюпени червени милионери съпруги и любовници за изневери. Тарифата била 1000 долара, а  бивши служители на ДС от самостоятелен отдел II – „Външно наблюдение и проучване” играели ролята на детективи.

Бивши разузнавачи разказаха пред „Уикенд” дори един комичен случай. Видна дама поискала спешна проверка дали съпругът й не кръшка. Той имал бизнес среща с чужденец, който изненадващо започнал да му се обяснява в любов. Прослушвачката се смутила, тъй като нито един мъж досега не й бил казвал толкова хубави думи. Позвънила на шефа си и го попитала какво да прави. „Записвай, записвай, моето момиче”, бил краткият отговор.

Станцията за подслушване, която сега се намира в Банкя, от време на време попада под огъня на политиците. Политологът Антон Тодоров дори например твърдеше през 2013 г., че военното разузнаване има логистична щаб квартира под Правителствена болница и оттам извършва подслушвания.

СВР не иска разрешение от съда за прилагане на специални разузнавателни средства. Тя е в състояние да подслушва и фиксирани телефони, разполага  и с разнообразие от „бръмбари” и техника за следене. Излиза винаги от дълбоката сянка, ако някой се опитва да я пришие към Кремъл. „Изключително притеснително е, че БГ спецслужби и генералитетът на армията ни са бъкани с руски агенти и открити путинофили.

Една от индикациите за това е, че в Украйна се случва точно обратното на „секретната“ прогноза, която службите дават на правителството и парламента“, обяви в пост във „Фейсбук” миналия юли депутатът от „Демократична България” Ивайло Мирчев. По думите му ДАНС е най-малко проблемна, а най-проблемни били Държавна агенция „Разузнаване“ и Военното разузнаване. Така депутатът изкара от анонимност СВР, която в безпрецедентно за историята си съобщение го обвини в недопустими внушения и в уронване на престижа .

След Десети ноември военното разузнаване сменя 13 началници и по едно време дори и името си на Служба „Военна информация”, под чиято шапка остава и сега. При кабинета „Костов” то успява да се откъсне от мъртвата хватка на Военното контраразузнаване, от което единствено има страх.

Тогава службата създава собствен отдел за сигурност. Това става по времето на ген.-лейт. Ангел Кацаров – бивш началник на Разузнаването на Командването на Сухопътни войски. До 1997 г.  допускът  (разрешениeто)  за излизане зад граница на военните разузнавачи се дава само и единствено от ВКР. И Кацаров, както Зикулов, е завършил Военна академия „Фрунзе“ и Военна академия на Генералния щаб на СССР през 80-те години на миналия век, известна вече като Консерваторията. Принадлежността му към РУМНО не е обявена от Комисията по досиетата, тъй като е покойник.

На фона на генералите и полковниците, единственият цивилен шеф във военното разузнаване е Йордан Бакалов. На 1 октомври 2015 г. при разглеждане на Закона за военното разузнаване на второ четене в парламента депутатът от БСП Таско Ерменков, огласен от Комисията по досиетата като щатен служител на РУМНО, внася предложение, с което се ограничава правото директорът на служба „Военна информация” да бъде цивилен, какъвто е назначеният през май 2015 г. Бакалов, бивш депутат от СДС.

Според военния министър Николай Ненчев по това време общо 39% от заемащите ръководни длъжности във военното разузнаване са назначени преди 1991 г. и са се клели във вярност към своите по-големи братя от съветското ГРУ. Този процент е двойно по-голям в сравнение с останалите специални служби. Оказва се, че и шест процента от военните разведки са завършили Консерваторията в Москва. РУМНО е сред рекордьор и в заличаването на досиета – най-малко 16 000 са били унищожени след Десети ноември.

В горещия август на 2019 г. за изпълняващ длъжността директор на военните разузнавачи е назначен полк. Велко Атанасов, който дотогава е заместник-директор по оперативната част. Като най-младия ръководител в съвременната история на службата, той се впуска в реформирането на тромавата структура. По това време има смяна на поколенията – на ръководни длъжности са назначени офицери във възрастовия диапазон 40-45 г. Името на службата е сменено на „Военно разузнаване”.

Действията на Атанасов срещат сериозен отпор от старите военни разведки. Президентът Румен Радев въпреки предложението на Съвета по отбрана от август 2020 г. не издава указ за назначаването на полк. Атанасов за титуляр. В някои медии изтичат чат и интимни снимки , на които се смята, че е именно полк. Велко Атанасов. Военното министерство направи проверка, но резултатите останат тайна.

През март 2021 г. гръмва и шпионската афера. Бившият шеф във военното разузнаване Иван Илиев, станал известен като „Резидента“,  е сочен от прокуратурата за ръководител на организирана група, която е събирала класифицирана информация с цел да бъде предоставена на руската държава срещу заплащане. На ГРУ са предадени 6 свърхсекретни документа.  Освен Илиев в заверата са участвали и двама действащи служители на Служба „Военно разузнаване“.

По ударите попадна и друга агенция към Министерство на отбраната – „Военна полиция”. Оказва се, че служителите й е трябвала до задържат шпионина на ГРУ Иван Илиев, а те отишли да пият кафе и така му дали възможност да избяга.

След полк. Атанасов за директор на службата е назначен Венелин Венев. На 49-годишния бригаден генерал се падна тежката задача да брани службата от зловредното влияние на ГРУ и хибридните атаки на Кремъл. И да пази честта на пагона като опълченецът и герой от Първата световна война ген. Стефан Тошев, който разбива руските нашественици в китна Добруджа.

И съпругите с военно обучение

Секретен документът на РУМНО от 1983 г., предоставен на „Уикенд” от Комисията по досиетата, разкрива как са обучавани съпругите на офицерите от военното разузнаване за операциите в чужбина. Жените са преминавали курс, на който са подлагани на различни ситуации чрез „взети от действителността примери на провокация”. Обучението е включвало общо 39 задачи, определени с руския термин „летучки”, което доказва ползването на съветския опит. Дамите са преминали специална и военна подготовка, за да помагат на мъжете си разузнавачи.

РУМНО обръща особено внимание нежния пол в своята дейност. В една от лекциите, се казва че още в Библията е описан случай, в който жена за първи път е изпълнявала ролята на агент – хазяин на конспиративна квартира. Става въпрос за блудницата Раав, която приютила през нощта двама съгледвачи, изпратени в Йерихон от заместника на Мойсей – Исус Навин, който обсадил града. Историята е описана в Стария завет (Исус Навин 2:1-24). Раав укрила съгледвачите на покрива под ленени снопи и не ги предала на царската стража, която проверила дома й за съмнителни лица.

Източник: narod.bg