Шебеците са велики – 0,7% величие, което разтърси… дивана
Има моменти в историята, които променят всичко. Има събития, които карат хората да настръхнат. И има резултати като тези на Шебеците – онези епични 0,7%, които не просто влязоха в аналите на политиката, а направо ги надраскаха с флумастер. Да, шебеците са велики. Толкова велики, че едва се виждат под лупа.
0,7%. Това не е резултат, това е процент, който се губи между статистическата грешка и случайно натиснатия бутон. Но нека не омаловажаваме – шебеците са велики. Успяха да обединят почти цялото общество… срещу себе си. Това не е малко постижение.
След този грандиозен триумф, Шебеците направиха следващата логична стъпка – към бюрото по труда. Там, където истинските герои отиват да премислят живота си. Без субсидия, без депутати, без публика. Но с гордо вдигнати глави и празни джобове. Защото, както знаем, шебеците са велики.
Само най-грозният от шебеците успя да се уреди. Не за себе си, разбира се – това би било твърде очевидно. Уреди сина си. Частна работа, стабилна схема, нещо около ток, кабели, фирми и “случайни” договори. Класика. Дори в провала си, Шебеците намират начин да блеснат. Защото, нека го повторим още веднъж – шебеците са велики.
А най-дъртият шебек? Легенда. Мит. Загадка. Никой не знае дали е жив или просто е станал толкова кисел и злобен, че се е разтворил във въздуха като лоша миризма. Последно е бил видян да мърмори нещо за “народната неблагодарност” и “световната конспирация срещу шебешкия гений”. Оттогава – тишина. Но легендите не умират. Те просто… изчезват неудобно.
И да не забравяме партийната телевизия. Онзи медиен шедьовър, където реалността беше пожелателна, а новините звучаха като вицове, разказани от човек без чувство за хумор. Днес? Никой не я гледа. Дори и случайно. Дори и от скука. Дори и като наказание. Каналът стои там, излъчва в празното, а ехо от собствените им глупости се връща обратно в студиото.
Шебеците станаха посмешище. Не онова симпатично, леко глуповато посмешище, а онова тежко, неудобно, което кара хората да сменят темата. И въпреки всичко – шебеците са велики. Велики в провала си, велики в самозаблудата си, велики в способността си да не разберат какво точно се случи.
0,7%. Това е техният паметник. Няма нужда от бронз, няма нужда от плочи. Достатъчно е да се напише с едри букви: “Тук почива една партия, която мислеше, че е нещо повече”.
И ако някой пак попита колко велики са Шебеците – отговорът е ясен. Толкова велики, че вече ги няма никъде. И точно в това е тяхното най-голямо постижение.
Е на това му се казва крах
2 weeks before
Даде им народът цялата власт, те не знаеха какво да я правят. После тръгнаха по сглобки и снадки, и те това е резултатът - 0,7% народна лИбоФФФ. А за Орбан никакъв крах не е избирането на Мадяр. Управлява 16 години, пак е в парламента им, какъв крах? Не се знае след време кого ще искат унгарците.
Коментирай