Ще се превърнем ли в поредното гето в Европа?

Шенген няма, но вече ни връщат бежанци

Вече отминаха два месеца, а широката общественост в България – както и голяма част от политиците, все още не са наясно под какви условия точно премиерът Николай Денков си е сложил подписа на 29.12, когато уговори вдигането на ветото по отношение на въздушно-капковия Шенген. Нещо повече, преди броени дни тук кацнаха първите върнати ни от Австрия мигранти по реда на Дъблинския регламент, като и в този случай цареше съзнателно информационно затъмнение. Според някои журналисти и събрали се протестиращи на летището, се касаело за стотици, а това не бил даже и първият самолет, откакто Денков е подписал документа.

Според изказванията на управляващите, макар и доста лаконични, се касаело за десетина мигранти – нищо особено. По-късно промениха бройката на 18, но пак нищо общо с твърденията на протестиращите. Тук идват и първите въпроси. Ако наистина става дума за еднократно събитие, касаещо единични бройки, защо всичко това беше покрито в медийна мъгла и научихме за случващото се не от правителството и официални източници, а първо от присъстващи журналисти и обикновени граждани на летището. Ако няма нищо нередно, защо властите усилено криеха бройката и лицата на пристигналите, като от „Гранична полиция” даже ги скриха зад параван на летището. Ако всичко, което Денков и другите от сглобката изрекоха, е така, защо чартърният полет беше свален от разписанието на летище София няколко часа преди пристигането му?

Малко по-късно на страницата на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) обявиха на страницата си, че от 13-и до 16 февруари временно се преустановява извършването на регистрация и пререгистрация с временна закрила за граждани на Украйна в Регистрационно-приемателния център в столичния квартал "Военна рампа“. Макар посочената причина да беше техническа, се появиха съвсем резонни съмнения, че това е свързано с пристигането на по-голяма бройка мигранти с полета от Австрия и тяхната регистрация.

Веднага след това в Народното събрание БСП и Възраждане поискаха Денков да бъде изслушан в парламента и да даде повече информация за мигрантите, докарани със самолетни полети от Виена, но мнозинството отхвърли това искане. В разразилия се спор, депутатът от ИТН Тошко Йорданов  изрази недоверие, че са пристигнали само 18 чужденци, както е било съобщено, тъй като кацналият "Боинг 737" е със 148 места. Той посочи цифрата 142, а според него, малко по-късно и втори самолет по линията Брюксел - Загреб - София, също изтрит от информационното табло, е докарал мигранти у нас.

Тук възниква съвсем логичният въпрос – ако Йорданов и опозицията лъжат или целенасочено искат да внесат смут по темата, защото управляващите, начело с Денков, който най-добре знае точно какво е подписал и обещал от името на България, веднъж-завинаги не излязат от мишите си дупки и не покажат документа, опровергавайки всички съмнения, възникнали впоследствие. Отговорът, за съжаление, не е приятен. Единствената разумна причина е, че имат какво да крият, нещо повече – истината може да е още по-нелицеприятно от тази, за която загатват някои политици и журналисти.

Следващата разумна порция въпроси също не закъсня. По думите на лидера на Възраждане Костадин Костадинов, негов депутат с очите си е видял, че един от свалените мигранти е бил с белезници. Ако приемем, че това е вярно, кой ще ни даде отговор защо това се е наложило? Буйствал е в самолета ли, опасен престъпник ли е, директно от затвора ли ни го водят у нас? Дори да не е вярно, питанията пак ги има. Какви и кои са въпросните върнати ни от Австрия мигранти? Има ли осъждани там, ако да - за какво? Има ли такива с действащи присъди? Има ли рецидивисти? Има ли излежаващи присъди, които тук просто ще се разхождат на свободен режим в центровете? И не на последно място, защото всички отлично знаем, че тези екземпляри не са популярни с банкови измами и дребни кражби например, а с тежки посегателства против личността на човек, изнасилвачи и убийци ли приехме на нашата територия?

Все още и никой от управляващите ни не се е появил публично, за да коментира изнесения в публичното пространство преди повече от месец документ от румънския евродепутат Алин Митуца, който показа в социалните мрежи текста на съвместната декларация между Австрия, България и Румъния, подписана на 29 декември, която уговаря вдигането на австрийското вето по отношение на водния и въздушния Шенген. В документа се видя явно, че ние и румънците сме се съгласили да приемем обратно всички кандидати за убежище, за които носим отговорност. Тоест, това е т.нар. Дъблинско споразумение, което касае страната в ЕС, на която мигрантите са стъпили първо. Между другото, някъде по това време от ДАБ и по-точно нейният председател Мариана Тошева потвърди пред медиите, че именно 6000 е ориентировъчна бройка на лица, които са минали през България вече и са заминали за Австрия, като допълни, че въпросните подлежат на връщане по сега действащия регламент. Именно по тази линия дойдоха и публикациите в австрийските медии и изказванията на техни политици, дори и на министри, че се касае за 6000, дошли в Австрия от нашата страна, и 2000 от Румъния.

Нещо изключително важно, което продължава да не се дискутира под никаква форма у нас, е и критичният проблем, че в страната ни всички мигранти се намират в отворен тип центрове, което неимоверно затруднява контрола върху тях. Това призна и Ташева...

И докато Австрия явно намери начин да минимализира щетите от проблема с мигрантите, които буквално са превзели някои района от страната и неконтролируемо тормозят, пребиват и изнасилват, често и убиват, явно ние започваме да приемаме поетапно въпросните тежки рецидивисти. Въпрос на време е, колкото и да крият управляващите и това, да се разчуе, че са зачестили престъпленията срещу личността, особено в районите у нас, където преобладават въпросните и/или има мигрантски центрове.

Тук следва и поредната порция въпроси. Има ли цена, която да може да оправдае приемането на престъпници, които на всичкото отгоре са от друг етнос и друга религия, които не желаят да се интегрират и които – с присъствието си – заплашват да взривят спокойствието у нас. 20 000 евро, които бяха споменати, че ще трябва да плащаме, ако откажем да приемем или пък 20 000, които ще ни дават за един мигрант, ако се съгласим тук да се превърнем в мигрантско сборище, достатъчно основание ли са за нашите властващи, за да ни изправят пред палежи, погроми, сблъсъци с полицията и несигурност? Нещо, което наблюдаваме от години в Европа – столиците (а и не само) на Франция, Нидерландия, Белгия и други тънат в несигурност, завладени от неконтролируеми примати, използващи Стария континент за място, на което демонстрират най-противното от същността си.

Пресен пример е станалото в Хага преди броени дни, когато ожесточени сблъсъци между две групи еритрейци, предизвикаха същински ужас сред мирните жители в нидерландския град, които се почувстваха като на филм - хвърлени камъни, подпалени полицейски коли и други превозни средства, вандалстваха върху сгради, ранени служители на реда, арестувани вандалстващи. Но за съжаление, това не са сцени от екшън продукция, а реалността, в която са принудени да живеят местните.

Европа е почервеняла от кръв и почерняла от превзелите я африкански и азиатски окупатори, но политиците ѝ, с много малки изключения, продължават безмълвно да наблюдават деградацията, която сами предизвикаха с политиката си на отворени врати за всякакви престъпници. И ако доскоро за нас – в България – това изглеждаше далечно, след подписа на Денков в края на декември, ние все повече се доближаваме до грозната действителност.

Автор: Виктория Георгиева

trud.bg