Днес Слави Трифонов изскочи от нищото и се появи отново във Facebook. Без повод, без причина – просто така, за да напомни за себе си. И както винаги, не каза нищо градивно, а само още веднъж показа колко дълбоко се е самозабравил.
В новия си пост той написа:
„Ще правя всичко възможно, за да можете свободно да изразявате омразата си.“
Да, това не е грешка – омразата. Не свободата на словото, не правото на мнение, а омразата. Така Слави, някогашният телевизионен идол, реши да се представи като защитник на правото хората да мразят, докато собствената му партия – „Има такъв народ“ – внесе закон, с който журналисти можеха да отидат в затвора до 6 години заради “разпространение на лични данни”.
Точно ИТН – същата партия, която уж щеше да “промени системата”, но всъщност се опита да я направи още по-мракобесна. Закон, който щеше да смачка медиите и да превърне всеки репортер в потенциален престъпник.
И сега този човек, чиято партия предложи това безумие, излиза с патетичен пост за “правото на омраза”.
Какво лицемерие. Каква наглост.
Слави Трифонов отдавна не е човек на народа – той предаде избирателите си, предаде думите си, предаде идеите, с които влезе в политиката. Някога говореше за промяна, за справедливост, за морал. Днес говори за омраза, защото това е единственото, което му е останало.
„Ще правя всичко възможно, за да можете да изразявате измислиците, гнусотиите и откровените пошлости“ – казва още той.
И всъщност това е най-честното нещо, което някога е изричал. Защото именно това стана лицето на ИТН – измислици, гнусотии и пошлости, поднесени с патос и фалшива народна реч.
Днес Слави не е нито шоумен, нито политик. Той е човек, който се крие, който от години не е излязъл пред хората, но не спира да им говори отвисоко.
Той е нагъл и обиден, защото българите вече не му вярват.
И вместо да се вгледа в себе си, той решава, че вината е на всички други – на медиите, на журналистите, на “омразата”.
Но истината е проста: Слави Трифонов се храни с омраза, защото без нея е празен.
Без омразата на хората, без вниманието на медиите, без аплодисментите, той не съществува.
Затова днес се появява отново – не за да каже нещо важно, а просто за да се почувства жив.
Слави Трифонов вече не е гласът на народа. Той е ехото на собствената си злоба, човек, който отдавна е изгубил смисъла на думите си.
И когато каже, че омразата го зарежда, всъщност признава най-страшното –
че тя е единственото, което му е останало.
pogled.eu
Халю
11 months before
КАКВО ОЧАКВАТЕ ОТ ПЛЕВЕНЧАНИН!!!!
Коментирай