София – град без тоалетни: Kъде да отидеш, когато природата те повика?

София – столица на България, град с повече от милион жители и все по-голям поток туристи. Град с модерни булеварди, търговски центрове и забележителности, но с една огромна, дълбоко абсурдна липса: градски тоалетни почти няма. Миналото ни показва друго – улиците, площадите и парковете на София някога са били оборудвани с обществени санитарни възли. Днес те сякаш са изчезнали като призраци.

Някога столицата имаше обществените тоалетни на ключови места: площад „Славейков“, около Централна гара, край парковете „Заимов“ и „Борисова градина“. Те бяха поддържани, чисти и достъпни срещу символична такса. Хората свикнаха с тях, децата знаеха къде да отидат, а туристите не се тревожеха за малките, но основни нужди.

Сега ситуацията е коренно различна. Ако се разходите из центъра – около площад „Света Неделя“, булевард „Витоша“ или улица „Граф Игнатиев“ – ще забележите абсурда: десетки заведения, но почти нито една градска тоалетна. Туристите, които не искат да поръчват кафе на всеки ъгъл, често се разочароват. Жителите на града се приспособяват, но неудобството е ежедневие – особено за възрастни хора, родители с малки деца и хора със здравословни проблеми.

Парковете също не предлагат решение. „Борисова градина“ – най-големият зелен оазис в София, е идеално място за разходка, спорт и семейни пикници. Но ако природата те повика, имаш избор: или да тръгнеш километри обратно към някой мол, или да рискуваш и да използваш тревата. Същото важи за парк „Заимов“ и „Южен парк“ – малкото тоалетни, които някога съществуваха, са премахнати или са в ужасно състояние.

Причините са ясни: след 90-те години поддръжката на публичните санитарни възли не беше приоритет. Общинските администрации не инвестират в тях, страхуват се от вандализъм и разходите за поддръжка се смятат за непропорционално високи. Резултатът е ясен – град без градски тоалетни.

Странното е, че същото се наблюдава и в други български градове. Пловдив, Варна, Бургас – същата липса. Миналото показа, че решението е възможно: поддържани, чисти и достъпни тоалетни могат да функционират в централните зони, парковете и край големите транспортни възли. Но в настоящето ситуацията остава абсурдна.

Особено показателен е примерът с района около метростанция „Сердика“ – оживен център, където преминават хиляди хора на ден. Там няма нито една обществена тоалетна. Случайни минувачи се налага да търсят кафене или ресторант, което е неудобно и за двете страни. Същото важи за площад „Света Неделя“, където туристите са основният поток от хора, а липсата на тоалетни е истинско предизвикателство.

Абсурдът се задълбочава и от наличието на големи молове и частни комплекси, които предлагат санитарни възли само за свои клиенти. Градът има инфраструктура за пазаруване и забавление, но няма базова инфраструктура за човешките нужди. Това показва, че се инвестира в печалба, но не и в удобството на всички жители.

Социалният ефект също е значителен. Без обществени тоалетни определени групи хора са изключени – бездомници, възрастни, хора със здравословни проблеми. Градът става не просто неудобен, а частично недостъпен за някои свои жители. Децата на училищна възраст също са засегнати – при разходки и спортни занимания те нямат лесен достъп до санитарни съоръжения.

Историята ни показва, че решението е възможно и проверено. Други европейски градове, с подобен поток от туристи и население, предлагат обществени тоалетни на всеки километър – чисти, достъпни и безопасни. София обаче остава изключение. Градът има нужда от смели решения и приоритетно финансиране на обществени санитарни възли, защото малките неща всъщност правят живота в града по-човешки и нормален.

София е странен и противоречив град – с модерни сгради, лъскави молове и оживени улици, но с липса на най-базисните удобства. Миналото показва, че обществените тоалетни могат да съществуват и да се поддържат, но настоящето показва обратното: град без санитарни възли, който се бори със собственото си удобство. И докато общините се фокусират върху големи проекти, столичани и туристи остават с абсурдната дилема – къде да отидеш, когато природата те повика.