Столичното кметство дари щедро на Кремъл апетитни части от града

Обезпокоени столичани посочват, че след като предстои курортът Камчия да бъде откъснат от руските лапи, е редно да се предвиди по-светло бъдеще и за други два градски имота, дарени на „братушките” по доста съмнителен начин. Правителството на Москва, както се нарича управата на руската столица, притежава в София две емблематични сгради и те също трябва да се върнат обратно на България, при това час по скоро.

Едната е известна като „Дом на Москва в София" и се намира на бул. „Раковски“ 92, точно срещу храма „Александър Невски”. Другата е в „Лозенец“ на ул. „Свети Наум” 36 и се води някакво руско училище, в което май отдавна няма ученици.

Сградите стават „московски” по силата на замяна, зад която стои споразумение, подписано на 28 януари 1998 г. за икономическо, научно-техническо и културно сътрудничество между Столичната община и правителството на Москва.

Решено е да се направят Дом на София в Москва и Дом на Москва в София. Само че замяната е точно кон за кокошка, и то не в наша полза. Въпреки това тя е бетонирана с договор през март 2001 г., под който стоят подписите на тогавашните кметове Юрий Лужков и Стефан Софиянски.

Сградата на „Раковски” 92 в документите е описана като постройка на два етажа и на времето е била предназначена за „дипломатическо агентство и генерално консулство на Русия”. Първата й копка е направена през април 1880 г., в присъствието на княз Батенберг, като преди това имотът е бил даден от Софийската община. На него са вдигнати няколко представителни сгради с интересен интериор, богато декорирани, с камини и големи огледала.

В историята е записано, че това е третата обществена сграда, построена в София веднага след Освобождението. От комплекса, в който някога са работили и живеели руските дипломати, до днес е оцеляла само една сграда, другите са разрушени от бомбардировките през Втората световна война.

До 1977 г. на това място е посолството на СССР. През 1978 г. сградата е обявена за архитектурна и историческа културна ценност от „национално значение“. По същото време Министерският съвет връща този имот на столичното кметство. Руснаците пък си изграждат нов посолски комплекс на „Драган Цанков”.

През 80-те години на „Раковски” 92 е инсталиран Музей на българо-съветската дружба, после сградата е дадена на БАН. Накрая, по времето на Софиянски, отново е предоставена на руснаците, по-точно е харизана за Дом на Москва. През 2003 г., когато се чества 125 годишнината от Освобождението, Софиянски лично развежда в тази сграда кремълския диктатор Владимир Путин.

Сградата днес въобще не развива някаква „българо-руска дружба” и културна дейност, а е дадена под наем и в нея има ресторант. Като адрес „Раковски" 92 пък е послужил за регистрацията на десетки фирми с руско участие. Самата сграда е със застроена площ от

749 кв. м и разгъната от 1 498 кв. м. Първият етаж се състои от 17, а вторият – от 13 стаи. Таванът има две помещения. Описваме подробно тази суха статистика, за да може да се направи сравнение какво е получила София срещу това богатство.

Вторият руски имот, който се намира също на хубаво място – на ул. „Св. Наум” 36, също е с впечатляващи размери – застроена площ над 3615 кв. м. и разгъната застроена площ

над 12 907 кв. м. За тези имоти не е известно руснаците да са платили и лев данък.

Срещу това София получава едно голямо нищо. Руснаците отпускат административна сграда на три етажа и гараж от130 квадрата на „Ленинградски проспект" в Москва.

Земята под сградата и гаражът обаче са дадени на Столичната община с договор за аренда за 19 години. Другият имот, който София получава, е помещение от 173,50 кв. м, на първия етаж от сграда на улица „Большая Дмитровка” 8. За земята под сградата също се плаща наем. В помещението през годините е имало офиси на туристически фирми.

Като се тегли чертата, излиза, че София заменя скъпи имоти срещу някакви помещения в Москва, и то под наем, при това за срок от 49 години. Крайно време е столичното кметство да си върне хубавите сгради, само че още никой не е събрал смелост да повдигне въпроса.

Прегледът на руските имоти, получени и ползвани на аванта, не спира дотук. В средата на 70-те години е построен и „Домът на съветската култура и наука” на ул. „Шипка”. Той се простира на над 4 дка земя в центъра на столицата. Работи и досега като руски културен институт, проводник на руски хибридни атаки. В сградата се е подслонила фирма, която посредничи за визи, има и ресторант. Друг е въпросът доколко тази търговска дейност отговаря на международните регламенти, коментират познавачи.

Пак в онези времена на крепка  българо-съветска дружба е вдигната и още една руска сграда в София. Тя се намира на ул. „Фредерик Жолио Кюри"23 и е търговско представителство. Неговата площ, както отчитат от руската държавна компания, която отговаря за имотите в чужбина, е 4371,25 кв. м. Руски имот се оказва и сградата на ул. „Шипка” 20. Този имот навремето е бил собственост на тютюневия търговец Стефан Чапрашиков, който от 1907 до 1914 г. е секретар на княз Фердинанд, а след това дипломат във Франция, Гърция, Сърбия и Русия. Фирмата му „Стефан Чапрашиков и сие“ пък изнася тютюни в Германия. Освен голям бизнесмен, той е и състезател по конен спорт, член на МОК и почетен председател на Българския олимпийски комитет. След 1944 г. завещава на държавата свой имот в Евксиноград и къщата си на ул. „Шипка“ 20, в която е трябвало да се направи музей на спорта. Вместо музей обаче на това място през 1958 г. е вдигнат четириетажна жилищно-административна сграда, плюс гараж. В нея дълги години работи съветското търговско представителство. Днес имотът на Чапрашиков, разположен на една от най-скъпите столични улици, е собственост на Руската федерация.

Компанията, която управлява имотите на Русия в чужбина, отбелязва също, че нейна собственост са и две сгради на ул. „Юрий Гагарин" - на 5 и на един етаж, построени през 1963 и 1961 г. Отбелязано е, че те не се ползват и се нуждаят от ремонт. Руски имот е и жилищна сграда на столичната ул. „Райко Алексиев“ №11. Московска собственост са и две сгради в „Хиподрума”, на ул. „Урвич”.

Като база за отдих пък е описан имот в Панчарево – вила и хотел с мансарда и ресторант. Във Варна за руски имот е посочен апартамент в кв. „Чайка", купен през 1994 г. в сграда от 1971 г.

За капак се оказва, че и Руската църква на бул. „Цар Освободител” е собственост на Руската федерация. При това, оказва се, както е отбелязано в сайта на московското държавно предприятие, което отговаря за собствеността в чужбина, руско притежание са и православните храмове в Ница, Бари, Йоханесбург и редица други забележителни исторически обекти по света. Нищо че повечето от тях са строени от руски аристократи, представители на императорско семейство, което знаем как завършва в мазето на Ипатиевия дом в Екатеринбург.

Източник: Уикенд