Строго секретно! Царичина - най-срамната история на българската армия

Царичина остава най-голямата родна мистерия от 1990 година насам и същевременно най-срамната история на Българската армия. Откриватели на куриоза, представен като секретен обект, впрегнал ресурсите на Генералния щаб и на Министерството на отбраната, са журналистите Георги Илиев и Димитър Статков, по онова време списващи в. “Нощен труд”. Днес те разказват пред камерата на БНТ за перипетиите си, документирани в над 70 вестникарски статии.

Реално българското общество научава за безумната авантюра точно от тях, те са хората, допринесли въпросната “Царичина дупка” да бъде бетонирана, а операцията да приключи.

Историята е повече от абсурдна и представлява истински маркер за първите години на прехода. В секретната операция биват ангажирани Генералния щаб на Българската армия, МО, президентът и пет поредни правителства. Всички те са  “ръководени” от група екстрасенси, начело с Ели Лонгинова.

Преди 35 години в забутаното селце Царичина край София внезапно пристига колона от военни камиони. Журналистите научават за “секретния” обект от  
старши следовател Христо Мишев от НСлС, който тогава е бил техен източник на информация. Той имал вила в костинбродското с. Царичина и един уикенд решава да я посети, но за негова жалост се натъква на военни, които без да се интересуват, че той също принадлежи към системата на сигурността, му заповядват да напусне. 

Научавайки за тайната операция, Димитър Статков взема фотограф и двамата отпрашват за селото, където обаче също биват изгонени от военните и то под дулото на автомати. Но това не сломява репортерския им устрем. След няколко дни те отново отиват на загадъчното място, но този път фотографът скрива камерата в ръкава на якето си, пускайки го на автоматичен режим за заснемане. Отвличайки вниманието на офицерите, те успяват да направят забележителни кадри, които изгряват на страниците на “Нощен труд”. Така цяла България научава, че военните копаят в търсене на висш вселенски разум и останки от първия човек на планетата.

Във вестника излиза статия с може би най-дългото заглавие в историята на журналистиката. То гласяло: “Под дулото на калашници, висши фуражки копаят в с. Царичина и търсят извънземен разум”. 

Досущ като във филм на Костурица, най-срамната история на българската армия тръгнала от асансьорен техник, който сънувал как Богев, Левски и Раковски му се явили и казали, че трябва да поведе народа, показвайки му “мистичната” местност, през смях разказва журналистът и създател на в. “Шоу” Георги Илиев.

“Героят” се казвал Димитър Кекеменов, който под влияние на “пророческото” си видение отива право в асоциация “Феномени” при екстрасенската Дора Петрова. Тя и колегите й му правят енергийно замерване и установяват, че асансьорния техник не лъже. Шефът на екстрасенското НПО Стамен Стаменов на свой ред отива при свой съученик-офицер и му разказва за съня на асансьорния техник. Той пък докладва на шефа на генералния щаб.

Така месеци наред екстрасенси, офицери и генерали взаимно се сугестират, и започват да копаят, спомнят си журналистите. Експериментът, по думите им,  символизира началото на прехода - когато българинът е жаден за информация и за промени, но най-вече е петимен да се случи чудо. Духът от бутилката е изпуснат и “разкопките” тръгват с пълна сила и при пълна секретност.

Информация къде да се копае дава символичната “шефка” на щаба - “феноменът” Ели Лонгинова, която по онова време въртяла на малкия си пръст висшите военни. Тя осъществявала контактьорска връзка с извънземни, които разпореждали къде да се търси чудото.

Първо се е издирвал кивот, след това кристал с големина 9 на 9 метра. “Толкова е налудно, че са копали единствено офицерите, а войничетата имали право само да изнасят пръстта. Цялата армия е била командвана от група екстрасенси”, през смях си спомнят Илиев и Статков.

След 2 години и над 70 публикации във в. “Нощен труд”, славата на дупката стига до Югославия, Русия, Словакия и Франция. Дори идва репортер от френския вестник La Parisian. 

Дупката в края на краищата бива закрита по заповед на тогавашния военен министър ген. Сталийски. Преди да излеят бетон върху разкопките, от МО решават да пуснат журналисти, които да заснемат резултата от безславния експеримент. Раздали химически облекла, измерили кръвното и пуснали пишещите братя да влязат в тунелите. Там, естествено, нямало нищо. 

Документацията на военните и докладите от операцията към днешна дата се твърди, че са изчезнали. За да е още по-абсурдно, екстрасенската Ели Лонгинова твърдяла, че нейните скъпоценни писания са попаднали в ръцете на чужди служби. Тя дори била заблудила генералитета, че извънземните й диктуват на някакъв древен език, чиято писменост владеела само тя. Подмамени от сладкодумието й, високопоставени членове на правителството организират делегация, която да посети Израел. Там записките били дадени за изследване в един от най-големите институти по древни езици и култури. Отговорът на израелците бил, че това са калиграфски завъртулки без никаква информационна стойност.

Какво още разказват Георги Илиев и Димитър Статков по темата, може да изгледате във видеото.