Петьо днес ми каза, че един дребен човек говорил за мен в телевизионното си предаване.
Онзи явно знае, че не го гледам отдавна. Откакто поиска да излъжа в ефир по тема, с която подобно на кафяв сайт трябваше да накара аудиторията да мрази някого за нещо …
Съжалявам, Тошко, но отдавна съм те оставила зад гърба си. И вместо хейт и високопарни обобщения по модела на жълтите сайтове, се опитвам да правя нещо полезно за околните.
Ние, останалите, нямаме неограничен ефир, но пък сме наясно какво искаме да се случи и защо. И не се боим да говорим за регионални цели, изпълними мънички задачки, та дори и програми – така би трябвало да правят кандидатите за власт.
А още повече, аз смятам, че изреченото трябва да бъде сторено. Все пак словото е енергия и на квантово ниво, ти си заявил да почерниш живота на онези, които не се подчиняват. А аз да направя всичко за пътя Видин -Ботевград, за тунел под Петрохан, както и за адекватно отношение към Северозапада. Подигравките и помията оставам на такива като теб.
Надявам се, обаче като убеден фаворит на онези, които просто са недоволни (разбира се, че има много причини за това) да осъзнаваш, че липсата на аргументи, честност и експертиза упорито лъсват като маймунски задни части, когато се изправиш до някой добре подготвен, обоснован и можещ човек. Особено ако се качиш на високо.
Не се занимавай с мен. Аз със сигурност нямам забрана за дебати, разговори и публикации. Пък и онова, което правя и съм правила до сега е публично и с ясни мотиви. Нямам тайнствен команден център. И не смятам да се крия от хората, за да запазя нечие благоволение.
Моля те, погледни се в огледалото. Да излъжеш стотици и да яхнеш вълната е лесно. Но ти липсва дъска, а след вълната идва време да срещнеш пясъка и тогава остава само пяната … Не че сега има друго в намеренията ти освен пяна.
Докато живота иска конкретика. И обикновени неща. Човешки. Без сценарий.
И понеже явно се мислиш за безгрешен, е не си. Такива от времето на Христос няма. Иначе не би бил на таз земя.
Не хвърляй помия по приятелите ми. Те избират мен, въпреки че някои останаха в сектата ти.
И повярвай ми, нито един от тях никога не се е колебал дали да остане или не след мен. Просто са преценили как би било по-добре за нас, за общността ни. И имат подкрепата ми. Приятелите са затова.
Останалото е просто въпрос на един душ, гребен, себеуважение и малко повече прочетени книги. Е, с последното няма как да ти помогна.
Росица Кирова
https://afera.bg/