ЛЕКИНКО ПОЧНАХ ДА СТАВАМ ГНЕВНА ЕДИН МЕСЕЦ РЕШЕНИЕ НЯМА, А НАС НИ НАПАДАТ С НОЖОВЕ

ЛЕКИНКО ПОЧНАХ ДА СТАВАМ ГНЕВНА

ЕДИН МЕСЕЦ РЕШЕНИЕ НЯМА, А НАС НИ НАПАДАТ С НОЖОВЕ

Да, това е моят квартал, където съм израснала, където цените на квадратен метър са над 4 000 евраци вече, където беше най-защитеният квартал и винаги най-сигурният, най-зеленият някога, преди строителната мафия да го превземе, за мен все още - най-любимият и роден квартал.

Днес сме в новините не за първи път през последния месец, защото сме нападнати от клошари и банди роми, които се събират около подлеза на Плиска и нападат с ножове. Те вече придобиха смелост и почнаха да навлизат в квартала.

Четете ли ме - НАПАДАТ НИ С НОЖОВЕ!

Така - от един месец ни разиграват някакви циркове, че е много трудно да се реши казуса, че ей сега ще се съберат на комисийка, на обсъждане как да я намислят работата. Гледам някакви много сериозни мъже от системата на нашата охрана, с угрижени лица мъчително мислят - у, а, у, какво ли да правим, у, а, у...

Първа стъпка - махнаха всички пейки около спирките, щото нямало друг начин, така клошарите нямало да спят по тях.

ВЕРНО ЛИ, БЕ!!!

Площадът около бившето кино Изток, някога най-китно, заприлича вече на изкорубена изгоряла костенурка, накацана от врани - боклуци, трънаж, клошарите се търкалят по земята, мингани обикалят около тях и разпъват сергии...

Втора стъпка - днес я чух, ще пратим един полицай, отвреме навреме да патролира там.

ВЕРНО ЛИ, БЕ!!!

А мога ли аз отвреме навреме да отказвам да спазвам законите, защото вие отказвате да ме пазите и сте ни оставили да ни бодат с ножове, да ни придебват мигани от двете страни на подлеза и да чакат жертвата да влезе в капана на подлеза и да го приклещат от двете страни???

Аз онзи ден за първи път казах на детето си, с най-голямата си болка в сърцето си - Маменце, намери начин да се махнеш оттук. Аз изрекох нещо, срещу което целият ми съзнателен живот съм се борила, защото вярвам, че тук ни е мястото...

Живеем в тотална кочина, дами и господа!

Сега, моите скъпи съкварталци, почнахме да се самоорганизираме, в групи, които се създадоха, за да започнем сами да се спасяваме - не да се саморазправяме, защото знаем, че онези с ножовете няма да бъдат идентифицирани, затова престъпление има, извършител - не. Но, виж, ако ние организирано се защитим, двеста процента съм сигурна, че ще ни опандизат.

И, така - Създаваме групи, в които да почнем да си оправяме квартала, дърво по дърво, площадка след площадка - сигнал, след сигнал... Представяте ли си? И въпреки това от другата страна са невидими...

А, пропуснах да кажа - районният ни кмет, според когото нищо не зависи никога от него, не се появи нито един път на протестите срещу тези с ножовете... Вчера, когато отново каза, че много иска, ама не зависи от него, го попитах - Всъщност какво работите и работите ли?

Както и да е!

Плиска се превърна в тема на новините, заради нападения, решение НЯМА, щото ужким не знаят как...

Дайте да направим предложения на родната милиция какво да прави, на родната управа, на кметовете, м?

Какво да им предложим, защото те не знаят?

ГЕРГАНА ПИРОЗОВА