Не е страшно, че 60 процента от избирателите отказват да гласуват.
Страшното е, че тия 40 процента, които гласуват, не знаят какво да очакват от политиците.
Това е причината за провала на всяко управление.
На всички нива има тотално неразбиране за това какво всъщност представлява една държава и как трябва да работи.
Не го разбират политиците, не го разбират журналистите, които ги интервюират, но най-лошото е, че не го разбира мнозинството от гражданите. И затова очакванията им са наивни и нереалистични – „вдигнете пенсиите“, „увеличете доходите“, „платете ни сметките за тока и парното“. Това е поданическо мислене. Мислене на роби, които чакат подаяния от господаря си.
Единственият изход от тази абсурдна ситуация е хората да бъдат образовани политически.
В средното училище, вместо да се преподават всякакви дивотии, трябва да се въведат часове, в които бъдещите гласоподаватели да се научат как функционира демократичната държава.
Да научат гражданските си права и как да ги защитават.
Да научат как трябва да работи съдебната система и да осигурява върховенство на закона и справедливост за всички.
Да разберат какво означава разделението на властите.
Да научат каква е работата на парламента, на правителството, на президента. И защо е важно решенията да се вземат публично и прозрачно от тези органи, а не от сараите в Росенец или зайчарника в Банкя.
Да осъзнаят, че властта не са някакви случайни хора, които държат една торбичка с пари и хвърлят от нея каквото и колкото им скимне.
И че тези пари всъщност не са на властта, а са взети от всички нас. И хаотичното им раздаване не води до забогатяване, а до общото ни обедняване.
Да научат за какво служат данъците и как да контролират разпределянето им.
Да разберат, че демокрация означава активно участие от всички граждани, а не „абе ще сложим там един пич и той ще оправи всичко“
И най-вече да осъзнаят, че хората, избрани на държавни постове, са изпратени там не за да управляват, а да служат.
Докато не си научим тези уроци, нищо добро не ни чака.
драгана
10 months before
И не само по политика, а по морал, етика, човечност, съпричастност, честност...т.е. за всичко онова, което либерално глобалистичния подход съсипа пред всички тези "демократични" години. Сега има банани през цялата година, но мъжете станаха "мъжленца" говорещи с умалителни /кафенца, салатки, вафлички, бисквитки, краченца и ръчички/, целокупното население на територията публикува безумни неща в профилите си, където незнайно защо всички фамилии тип ООД ни убеждават в красотата на "любимата", съответно "любимия", обръщенията са от "скъпата" до "мойто либе"/вероятно повлияни от Ботев, но не вЕрвам/, а безброй фалшиви приятели и последователи вместо да ги посъветват да се обърнат към огледалото, пускат лайкчета......Та така.....Щеше да е смешно, ако не беше тъжно. И винаги си припомням крилатата фраза, че "Предпочитам да ме ударят с истината, отколкото всеки ден да ме галят с лъжи"!
Коментирай