В СВЯТ НА ДОБАВКИ НИКОГА НИЩО НЕ Е ДОСТАТЪЧНО

Не жена, а Lego…

В свят на добавки никога нищо не е достатъчно. Оказва се, че „add to your basket“ не е просто консуматорски израз или маркетингов прийом, а цяла културна концепция, създадена от безкултурните шанаджии, за да се маскират на културни такива.

Пазарът е засипан от всякакви тип добавки – политически, хранителни, сексуални, лечебни, интелектуални – добавки, които организират свят, който много повече напомня на Lego, отколкото на нещо стабилно и цялостно. Модераторите пък са новите царе, които управляват този мир от най-различни апликации, докато най-накрая никой не помни от къде и защо, по дяволите, тръгнахме по тази измислена пътека?

Сетих се всичко това покрай случката ми с една сладурана. Запознахме се преди време на една вечеря в един чудесен френски град, като в крайна сметка се оказахме цяла група приятели със сходно лековато отношение към сериозността на живота. Милена също беше там, факт, който дебело искам да подчертая, тъй като хич не ми се водят домашни спорове с този мой личен Ким Чен-ун. В крайна сметка въпросната сладурана остана да спи при нас в апартамента, който бяхме наели, но в съседна стая, за добро или зло. Всъщност в разгара на вечерта въпросната девойка дори ми се стори симпатична, та чак хубава, факт, който в последствие отдадох предимно на зловредното влияние на алкохола и все по-бързо развиващото ми се късогледство.

Девойката беше с чупливи руси коси, дълги мигли, големи гърди, хавански задник и още куп подобни екстри, които успешно вървят от „Капана“ в Пловдив до дюнерджийницата в W 8 Building в Дубай.

Нощта премина класически, в смисъл на почти безпаметно, като именно сутринта донесе освен слънце и известна доза просветление. Точно се бях събудил и тръгнал към тоалетна, когато най-изненадващо в коридора видях един сравнително дребен вълнест мамут, който незнайно защо се опитваше да влезе в обувките на моята вчерашна позната. Сподавих задаващият се в гърлото ми истеричен писък и въпреки ужаса, който изпълваше всяка клетка от изтръпналото ми тяло, се опитах от безопасно разстояние да сплаша този неочаквано космат гост: “Къш, къш, маймуно долна!”

Нямате представа, обаче, какъв сюрприз се оказа за мен, когато на сравнително сносен български, мамутът ми отговори: “Васко, какво крещиш?! Другите още спят!”

– Познаваме ли се, извинете… – реших да завържа разговор аз, докато се оглеждах за мобилния си телефон. В крайна сметка, надявах се, че френската полиция може би има някакъв специален отдел за борба с мамути intruder-и. Все пак при толкова много африканци в тази държава, логично е да има отдел за борба с мамутите.

– Васко, на луд ли се правиш? Нали вчера се запознахме и цяла вечер бяхме заедно…

Има моменти в този живот, в които е далеч по-лесно и умно просто да избягаш, вместо да влизаш в неясни диалози с някакви неясни непознати. Е, аз не постъпих така. Може би защото някои от чертите на мамута леко ми напомниха на една симпатична позната, с която се бях срещнал предната вечер, или може би просто защото някъде много дълбоко в себе си аз истински обожавам екстремните преживявания в някакви чудесни френски градове.

– Аааа, ма тва, ти ли си, бе?! Не те познах! Изчезнала ти е косата! – казах аз, давайки си ясна сметка, че все още не мога да бъда напълно сигурен с кого точно говоря.

– Да, просто си махнах екстеншъна, – отговори ми кротко мамутът.

– Ха! И циците ти ги няма! – деликатно констатирах аз.

– Да. Нощем си свалям подплънките.

– Аха….

– И тези от задника също ги махам, щото ми убиват докато спя.

– Аха….

– Миглите, разбира се, също ги свалям, щото са много скъпи.

– Аха…

Ще спра дотук, защото не желая да губя времето ви с изтощителен разказ какво е да закусваш с разглобяемо човече от „Лего“ във Франция, но ще ви кажа две неща:

Първо, живеем във време, в което красотата е толкова разкрепостена, че често приема формата на вълнест мамут.

И второ. Както вече казах, в свят на добавки никога нищо не е достатъчно.

Щото, помислете и отсъдете сами справедливо, кои сме ние без добавките? Само едни голи охлюви в свят на добре маскирана красота. В свят в който дори любовта може да се разглобява. И да се ползва на части. В зависимост от апликациите, които всеки един от нас предпочита да ползва.

Васил Петев

www.mediamall.info