Училищата трябва да разработят ясни, писмени политики относно използването на ИИ, не пълни забрани, а обмислени насоки, които определят подходящите приложения.
Ново проучване обхващащо 545 ученици от гимназия в Кашмир разкрива неотложно образователно предизвикателство. Близо 96% използват ChatGPT редовно за училищна работа.
Проучването отразява модели, които са открити и в други изследвания в Камбоджа, Унгария и други държави в Европа. Числата разказват само една част от историята. Учениците описват тези инструменти с изкуствен интелект не само като академични помагала, но и като спътници и партньори при вземането на решения. "ChatGPT се усеща като надежден приятел“, казва един тийнейджър, а друг смята, че "изкуственият интелект му помага да взема решения и да организира живота си.“ Друг ученик обаче го каза ясно: „Използвам ChatGPT като приятел, особено когато нямам с кого друг да говоря или да споделя чувствата си.“
Тази емоционална зависимост е дълбоко обезпокоителна. Тези езикови модели не са предназначени за терапевтични цели, а скорошни глобални инциденти разкриха опасностите, когато тийнейджърите третират чатботовете като терапевти, понякога с трагични последици. И все пак привлекателността е неоспорима: инструментите с изкуствен интелект са удобни, търпеливи и винаги на разположение. Те не съдят. Те не се уморяват. За поколение, отгледано с незабавно дигитално удовлетворение, това е неустоимо.
Никой не ги е учил как да използват изкуствен интелект. Учениците учат чрез социалните медии и YouTube, а не чрез структурирано обучение, което създава рязко неравенство. Тези с по-добър достъп до интернет и езикови умения получават предимства, докато други изостават. Без официално обучение, учениците пропускат критични знания за това как работят системите с изкуствен интелект и защо те произвеждат невярна информация. Те се учат как да подканят ChatGPT, но не и как да оценяват отговорите му.
Междувременно учениците изразиха дълбока амбивалентност относно използването на изкуствен интелект от тяхна страна. „Понякога чувствам, че използването на ChatGPT за моите задачи е като измама“, признава 16-годишно момче. Друго поясни: Чувствам, че не използвам когнитивните си способности. Дори се чувствам твърде мързелив, за да проверя дали информацията е правилна или грешна.
Тийнейджърите разбират, че нещо не е съвсем както трябва. Те усещат как когнитивният мързел се прокрадва. Те осъзнават, че етичните граници се размиват. Но въпреки това продължават, защото всички останали го правят, защото е лесно и защото никой възрастен авторитет не им е казал категорично да спрат.
Тревожна тенденция: Все повече хора използват изкуствения интелект като психотерапевт
ChatGPT стартира през ноември 2022 г. По времето, когато училищата започнаха да обсъждат политики, учениците вече ги бяха интегрирали в ежедневието си. Проучването разкри тревожен институционален провал: 77% от учениците съобщиха, че училищата им нямат официална позиция относно инструментите с изкуствен интелект. Само 2% казаха, че изкуственият интелект е изрично приет, докато 20% казаха, че е забранен. Този вакуум в политиката оставя всички неподготвени. „Самите учители се нуждаят от подходящо обучение“, подчертава старши преподавател. Според него "учениците се нуждаят от структурирани програми за ограмотяване в областта на изкуствения интелект.“
Оценяването стана особено трудно. С размери на класовете, често надвишаващи 40 ученици, учителите се затрудняват да идентифицират работата, генерирана от изкуствен интелект. „Често срещано е да се виждат домашни работи, които са необичайно перфектни“, отбеляза един учител. „Но доказването, че са генерирани от изкуствен интелект, е почти невъзможно.“ Дори когато учениците разпознават етичните проблеми, липсата на последствия отслабва възпиращите фактори.
Емоционалната връзка се очерта като най-силният фактор, движещ приемането на изкуствен интелект, надминавайки дори удобството. Учениците не само намират изкуствения интелект за полезен. Те го възприемат като спътник, което обяснява защо етичните проблеми имат малко влияние върху поведението. Дори учениците, които се чувстват виновни, продължават да използват ИИ. Емоционалното привличане надделява над моралните угризения. Учителите съобщават, че учениците все повече се затрудняват с основни умения за мислене. Когато бъдат помолени да обяснят разсъжденията си, много от тях не са в състояние да го направят. "С необузданата употреба на ИИ, учениците не се развиват интелектуално“, предупреди един учител. Според него "те използват ИИ, за да изпълняват задачи, вместо да развиват когнитивните си способности.“ Ако цяло поколение се научи да дава отговори, без да разбира понятия, какво се случва, когато се сблъска с предизвикателства, които ИИ не може да реши?
Въпреки всички недостатъци, някои учители проявяват условен оптимизъм. "Използването на ИИ в нашите училища е добро и аз твърдо го подкрепям“, каза един преподавател и поясни, че трябва да се научим и да учим учениците да го използват отговорно. Това „но“ носи огромна тежест. Използван обмислено, ИИ може да персонализира обучението и да подкрепя затруднените ученици. Използван небрежно, той се превръща в патерица, която отслабва мускулите, които е предназначен да укрепва.
Училищата трябва да разработят ясни, писмени политики относно използването на ИИ, не пълни забрани, а обмислени насоки, които определят подходящите приложения. Учениците се нуждаят от структурирани програми за грамотност в областта на изкуствения интелект, които обхващат както технически умения, така и етични съображения. Тези програми трябва да учат как да оценяват инструменти, да откриват пристрастия и да поддържат умения за критично мислене. Учителите се нуждаят от незабавно професионално развитие, за да разбират инструментите на изкуствения интелект и да преработят методите за оценяване. Традиционните домашни може да се наложи да отстъпят място на устни обяснения.
Образователните власти трябва да интегрират грамотността в областта на изкуствения интелект в националните учебни програми сега. Това не може да чака петгодишни учебни цикли. Спешността изисква ускорение. Училищата също така трябва да засилят консултантските услуги, ориентирани към човека. Ако тийнейджърите се обръщат към изкуствения интелект за емоционална подкрепа, това предполага дефицит в човешката връзка, който технологиите не могат наистина да запълнят.
Бързо дигитализиращата се образователна система на Турция е изправена пред същите предизвикателства, документирани другаде. Добрата новина? Турция може да се поучи от глобалния опит и да внедри обмислена интеграция на изкуствения интелект, преди проблемите да се задълбочат. Лошата новина? Времето изтича. Учениците вече използват тези инструменти широко, независимо дали училищата го признават или не.
Изкуственият интелект може да бъде приятел, инструмент или заплаха, в зависимост от това как се използва. Използван ефективно, той предлага персонализирана подкрепа и незабавна обратна връзка. Използван лошо, той замества мисленето и замества човешките взаимоотношения с алгоритми. Според един студент "изкуственият интелект е безопасен и етичен, ако се използва правилно, ако го използваме и се учим от него, а не просто копираме и поставяме.“
Тийнейджърите в това проучване вече живеят в свят, подобрен от изкуствения интелект. Въпросът не е дали изкуственият интелект трябва да е част от образованието, той вече е там. Въпросът е дали възрастните ще предоставят насоките, политиките и програмите за ограмотяване, необходими за гарантиране, че той помага, а не вреди. Настоящите образователни системи се развиват твърде бавно, за да са в крак с технологичната реалност, в която живеят учениците. Не можем да си позволим да наваксваме. Целта на образованието не е просто да се получават правилни отговори. Тя е развиване на способността да се мисли, да се задават въпроси и да се разбира самостоятелно. I БГНЕС
