ТОДОР И ИВО
Тодор Колев и Иво Папазов/Ибряма импровизират на живо върху музикалния сигнал на „Всяка неделя“/средата на 80-те години.
Получи се нещо много забавно.
През 2003 година „Дийп Зоун Проджект“ направиха нова, изключително въздействаща версия на музикалния сигнал, която завладя дискотеките.
…
Понякога и носът на Ибряма влиза в действие.
***
ГЕОРГИ МАМАЛЕВ
Георги Мамалев в „Думи на Мамалев“, „Всяка неделя“, 2002-2005 година.
Зад гърба му: декор с героите на „Всяка неделя“, художник Борис Димовски.
Декорът възпроизвежда стенопис от „Клуб „Всяка неделя“ в НДК.
***
ВАСИЛ НАЙДЕНОВ
Любовни послания красят входната врата на дома на Васко Кеца – едва ли някой друг е бил удостояван с тази чест.
Този фотос е използван по време на разговор с певеца в „Събеседник по желание“ – в компанията на Братя Аргирови и Росица Кирилова/18 януари 1987 година.
…
Посланията вероятно отдавна са заличени – но с любовта на публиката все още всичко е наред.
***
ВЛАДИМИР СТОЙЧЕВ
Генерал-полковник Владимир Стойчев е командир на Първа българска армия, която участва в разгрома на Хитлеристка Германия, дългогодишен председател на Българския олимпийски комитет и член на Международния олимпийски комитет, „Маестро на конния спорт“, участник в олимпиадите в Париж/1924 година и Амстердам/1928 година. Последното му участие във „Всяка неделя“ бе през месец март 1989 година. Интервюто бе взето в дома му – понеже генералът сериозно беше пострадал при битов инцидент.
То продължи близо един час, бях се увлякъл и го прекъснах, едва когато Стойчев прошепна: „Болките са непоносими“.
Участието на генерала предизвика гнева на партийните бонзи, защото той си позволи да критикува прекалената „десталинизация“ – и това се случи точно на 5 март, денят на смъртта на диктатора.
…
Две истории, които научих от ген. Владимир Стойчев.
Свако му бил адютант на император Франц Йосиф. Отива бъдещият генерал да учи във военната академия във Виена, настанява се в дома на свако си и вижда там в една витрина две бели ръкавици. И двете десни.
Веднъж се осмелява и пита. И свако му казва, че за цялото време, докато е бил адютант на императора, онзи се е ръкувал само два пъти с него и той пази тези ръкавици.
Другата история я потвърждава и писателят Антон Антонов-Тонич.
В навечерието на една олимпиада, докладвали на генерала за нашата делегация – и той проявил интерес към отбора по водна топка.
„Не са съвсем подготвени, нямат шансове за медал“ – рекъл плахо един спортен началник.
„Не ви питам за медали, а има ли опасност някой да се удави!“ – сопнал се Стойчев.
***
БОЯН РАДЕВ
Боян Радев като събеседник по желание през 1980 година.
Тогава той изръси нещо, което днес изглежда банално и дори напълно безопасно – каза, че е един „прост каруцар от Мошино”.
Това обаче беше истинска сензация. Тогава, когато властите в доста случаи изкуствено извисяваха първенците си, Боян реши да им каже, че всички идват от низината, а някои и никога няма да я напуснат.
Автографът на Боян гласи:
„В името на голямата цел, човек може да се прави и на глупак“.
***
Фотосите са дело на младия Атанас Кънчев, днес професор в
НАТФИЗ.
Още тогава обаче обективът му търсеше душата на героите му.
***
Кеворк Кеворкян
