Нашето Данче - вероятно така светски се обръща към софийската кметица нейният гуру, вездесъщият Цветан Цветанов. Софиянци бяха припознали в лицето на Йорданка Фандъкова скромната, тиха, деликатна работна пчеличка. Симпатична, лишена от свръхамбиции, незаклеймена в корупция. Дай й само да работи, да се труди за благото на столичани. И да се усмихва свенливо, с тази незаменима усмивка на отличничка в производството от времето на соца. И леви, и десни, и центристи, и всякакви не смееха дори да помислят за друг градоначалник.
Но всяко нещо си има край. И за съжаление, той обикновено е печален. Препъникамъкът на софийския кмет се оказаха една улица и една квартална градинка. И едната, и другата - в квартала, който, дори по Живково време, наричаха тихомълком буржоазния квартал на София. Кварталът на софийските интелектуалци и "Дивите петли", кварталът на генералитетите на 3-тото българско царство, кварталът на индустриалците и предприемачите. Кварталът на цвета на София. И гордата, макар и тясна улица, с позвънкващия трамвай, по която всички те се движеха. И дори във времената на каскетите аз не смених своите бомбета - заради улицата на великия българофил граф Игнатиев.
