Ако слушаме Корнелия Нинова, ще повярваме, че по соца не е имало тежки криминални престъпления и се е живеело много, много спокойно. Да, ама не! По Тодор-Живково време също се извършвали убийства и изнасилвания, а по улиците бродели психопати, сравними с Джак Изкормвача. Един от тях е Жоро Павето – наричали го така заради начина по който атакувал жертвите си, с камък в тила.
Павето излежал 14 години зад решетките. На свобода излязъл предсрочно заради добро поведение. Щом напуснал затворническата килия, се прибрал в родния си край и никога повече не стъпил в София. Къщата, в която се установил, била в местността Локвата на сливнишката село Ракита. Същия дом използвали и големият му брат и баща му.
Таткото успял да доживее до 90-годишна възраст, а малко преди него се споминал и другият родственик – Симо. Последният издъхнал след пневмония, а в миналото е бил кметски наместник няколко мандата.
Роднини някогашното страшилище за нежния пол имал и в Сливница. Там било семейството на другия му брат Георги.
Останал сам-самичък, денем Милчо шетал кротко по двора, охраняван от зли кучета. Във вторник, четвъртък и събота слизал с каруцата си до чаршията, за да си напазарува продукти от хоремага. Парите, които оставял в магазина, били от малката му инвалидна пенсия.
„Казваме му Милчо, но името му в личната карта е Людмил, разказвали са жители на Ракита. – Виждаме се редовно. Черпим се и си пием кафе или безалкохолно. Някога той се занимаваше със скотовъдство. Имало е случаи, в които вълци са го гонили по баирите. Баща му е бил фронтовак през Втората световна. Едно време си е дошъл без гащи от войната. Цял живот след това с децата си се е грижел за животни.”
Макар почти всеки в селото да твърди, че Миланов не е истинският Жоро Павето, а клетник, станал жертва на несправедливо обвинение, хората в Ракита винаги са имали и едно наум. Местните не давали на Милчо да пие друго освен лимонада, защото знаели, че ангелите му са слаби и сексуалният му мерак не бил секнал. Понякога щом зърнел жена, той упорито я подканял с жестове да се подмие и да му гостува в къщата.
В Ракита са категорични, че легендарният им съселянин е наследил хиперсексуалността си от своя дядо. Навремето родственикът на Павето насилвал жени в съседна Сърбия и един ден оттам пристигнал наказателен отряд. За да избегне отмъщението, Милан зарязал дома си в центъра на Ракита и се заселил в труднодостъпната местност Локвата.
Самият Милчо нашумява през 1968-а. В онзи период психопат нееднократно атакува жени в столицата малко преди изгрев слънце. Приближава ги тихомълком и ги удря в тила с увит в носна кърпа камък.
Зашеметени, жертвите падат в несвяст. Бандитът ги съблича, но не ги изнасилва. До началото на ноември пострадалите са 6. Едната от тях – пенсионерка на 69 години, умира в болница от раната на главата си.
София е скована от страх и ужас. Заради нападенията дамите не смеят да излязат сами след залез – ходят само се придружител. Обществеността находчиво кръщава нападателя Жоро Павето.
На 6 ноември същата година наближаваща 60-те жена зърва на прозореца си воайор. Развиква се и онзи хуква. По петите му обаче побягва зетят на дамата. Преследвачът забелязва наглеца да влиза в общежитие за глухонеми. Тръгва из стаите. В една от тях намира току що полегнал в кревата 20-годишен младеж. Убеден е, че това е човекът, надничал през джама. Хваща го и го завлича насила в милицията.
Задържаният е глухонемият Милчо Кирилов Миланов от Ракита. В София той работи като дърводелец в „Тих труд”. Психолози, свидетели и ченгета са категорични – това е Жоро Павето.
Заловеният първоначално отрича да е извършвал престъпленията, за които го обвиняват, но после признава. Подлъган е да си „изпее” всичко с обещанието, че ще му дадат да гледа футболния мач между „Левски” и ЦСКА. Миланов е фен на „сините”.
През февруари 1969-а красавецът е обявен за луд. Въпреки това е осъден на 20 години затвор. Съобщението на БТА тогава гласи:
„Приключи съдебният процес срещу Милчо Кирилов Миланов – извършителя на дръзките нападения срещу жени в столицата през миналата година. По време на процеса бяха изнесени данни от неколкократните медицински експертизи, които доказаха, че подсъдимият е глухоням, но страда също от олигофрения, психопатия и пуерилизъм (вдетиняване), има данни за наличието на хидроцефалия (вода в мозъка). Вследствие на тези увреждания у него се наблюдава забавено умствено развитие и характерова незрелост. Всичко това сериозно е ограничавало възможностите му за оценка на извършените престъпления. Немалка роля върху такава дефектна, непълноценна личност като Милчо Миланов са изиграли и попадналите порнографски снимки от западни списания. Доказано е обаче, че той не се очертава като антисоциален тип, от когото обществото трябва да се пази, а по-скоро като една личност, която трябва да се лекува.”
Докато Жоро Павето излежава присъдата си, внезапно умира майка му. Жената издъхва, измъчвана от притеснения по сина си. До последния си дъх тя вярва, че чедото й е обвинено несправедливо в посегателства над дами. Госпожата смята, че Милчо е тикнат в затвора, за да бъде прикрит истинският злосторник – синът на някакъв уважаван полковник.
Опандизеният Миланов излиза в отпуска, за да присъства на погребението на майка си. На траурната церемония пристига под конвой от милиционери, разправят жители на селото му.
Жоро Павето е най-известният престъпник на соца, но в онези години имало и по-опасни типове от него. Един от тях е Жоро Шилото, заради когото столичанките пътували със страх в трамваите през 80-те. Психарят си имал съпруга Гинка, но тя редовно му отказвала секс и след всяко нейно „не” той излизал бесен от вкъщи, причаквал вечерните мотриси на неосветени спирки и отмъщавал на нежния пол – ръгал до кръв качващите се пътнички с вилици, отвертки и др. остриета. Най-често намушквал прасците, но понякога се прицелвал и в задниците.
„Вестниците не пишеха за неговите безчинства, но мълвата се беше разнесла, тъй като имаше подадени жалби от 36 пострадали гражданки. Затова в късните часове в трамваите почти не можеше да се види дама без мъж до себе си – я съпруг, я брат. Ватманките заключваха кабините си, защото се опасяваха да не би злодеят да нападне и тях. Ужасът продължи да витае над София дори и след като извергът беше арестуван и тикнат в затвора”, разказва бивш служител на народната милиция.
Когато Жоро Шилото бил сгащен в акция от патрул на ДОТ (доброволен отряд на трудещите се – б.р.) и униформени служители на МВР, със защитата му се нагърбил Петър Корнажев. Колкото и да се старал обаче, маститият юрист не успял да отърве звяра от кауша. „Вещите лица определиха клиента ми като „акцентирана личност с наклонност към полови перверзии“, написал е в мемоарите си адвокатът, който в зората на демокрацията беше депутат от СДС във Великото народно събрание.
Легенди по соца се носели и за пиромана Жоро Кибрита, който палел сватбени магазини. Също и за Жоро Газа. Последният имал навика да пуска сълзотворен газ в големите столични киносалони, докато се излъчвали пропагандни съветски филми. Хубавото било, че на тях не се събирало много публика…
Източник: Уикенд
