Дико Илиев - Апостол на духовата музика и създател на „Дунавското хоро“

По време на Първата световна война Дико Илиев създава първото си хоро.

Композиторът на емблематичното „Дунавско хоро“ Дико Илиев посвещава почти целия си живот на музиката, създаването на духови оркестри и обучението на поколения музиканти. Оряхово заема особено място в неговия житейски и творчески път, а днес градът пази паметта му чрез музей, архивни материали, музикални издания и традиционните празници на духовите оркестри.

Пред камерата на БГНЕС неговата история разказват директорът на Историческия музей в Оряхово д-р Евгения Найденова и уредникът на къща-музей „Дико Илиев и духовите музики“ Галина Пацева. 

Дико Илиев е роден през 1898 г. в село Карлуково, Ловешко, в бедно семейство. Любовта му към музиката се проявява още в детството. Като малък той дори опитвал сам да си изработва музикални инструменти от дърво, разказва Пацева. 

Родителите му виждат интереса му към музиката и решават да го изпратят да учи към оркестъра на 16-и Ловчански полк в Орхание, днешен Ботевград. Така едва 13-годишен Дико Илиев става част от военния оркестър. Заради възрастта му не може да получи военен чин и със специална заповед е назначен като музикант-ученик.

Именно оттам започва дългият му път като изпълнител, композитор и човек, посветил огромна част от живота си на развитието на духовата музика.

Първото хоро се ражда на фронта

По време на Първата световна война Дико Илиев създава първото си хоро. Поводът е желанието му да повдигне бойния дух на своите другари на фронта.

„Самият той разказва в спомените си, че наблюдава хората - дори тъжни и умислени, когато засвири музиката, едно хубаво хоро, всички се хващат и техният дух и настроение се повишават“, каза уредникът на къщата-музей.

За първи път произведението е изпълнено от полковия оркестър на фронтовата линия. Композиторът остава свързан с полка до края на войната, а след това за кратко се завръща в родното Карлуково. По-късно семейството му се преселва във Воеводово, намиращо се недалеч от Оряхово.

Тогава започва и дейността, заради която впоследствие той е определян като „Апостола на духовата музика“. Дико Илиев създава духови оркестри в различни населени места, сред които Буковци, Ботево и Рогозен, и работи непосредствено с музикантите за усвояването на различни произведения.

Оряхово се превръща в творчески дом на композитора

През 1931 г. Дико Илиев идва в Оряхово, където става музикант в оркестъра на 36-и Козлодуйски полк. Освен музикант той е и щаб-тръбач. В този период композира множество хора и маршове. За кратко съдбата го отвежда в София, където също свири във военен оркестър, но връзката му с Оряхово остава трайна.

През 1948 г. Дико Илиев получава офицерско звание и става ръководител на духовия оркестър. През 1964 г. отново се установява със семейството си в Оряхово, където става директор на детската музикална школа и ръководител на духовия оркестър към читалището. Там работи до пенсионирането си.

„Може да се каже, че в биографията му най-дългият период и целият му живот са отдадени на музиката - както на композирането, така и на изпълнението“, обобщи Пацева.

„Дунавското хоро е символ на българската душа“

Най-разпознаваемото произведение на Дико Илиев - „Дунавско хоро“, е създадено през 1937 г. Според директора на Историческия музей в Оряхово д-р Евгения Найденова самото заглавие подсказва откъде идва вдъхновението - от Дунав, неговата величественост и природата на Оряховския край.

„Дико Илиев вижда красотата на Оряховския край, силата на Дунава и това няма как да не докосне душата му, таланта му и оттук да излезе „Дунавското хоро“, чиято сила не заглъхва през годините“, заяви тя.

Любопитното е, че през 1937 г. композиторът все още работи в София. За Найденова това показва колко силна следа вече са оставили у него Оряхово, Дунав и хората от този край.

С времето произведението се превръща в неизменна част от едни от най-важните моменти за българите.

„То кара българите да се хванат ръка за ръка, да заиграят на всеки свой личен или официален празник. „Дунавското хоро“ е това, с което започваме Новата година, за да си пожелаем здраве, берекет и благополучие. Това е символ на българската душа“, подчерта д-р Найденова.

За хората в Оряхово той остава „бай Дико“

Паметта за Дико Илиев в Оряхово обаче не е свързана единствено с музикалното му наследство. Хората, които лично са го познавали, помнят неговата човечност и отношението му към околните.

„Тези, които са се докоснали до него, носят в спомените си неговата човечност. Той винаги се е отнасял с уважение към своите съседи, към музикантите в оркестъра, с които е свирил. В Оряхово няма да чуете по-възрастните хора да казват Дико Илиев - всички казват бай Дико“, заяви Пацева.

Именно това обръщение според нея показва отношението на местните хора към композитора и мястото, което той продължава да заема в паметта на града.  

Личните вещи разказват историята на твореца

Музеят, посветен на Дико Илиев и духовите музики, е открит през 2018 г. Сградата не е оригиналният дом на композитора. Къщата, в която той е живял със семейството си, е разрушена вследствие на свличане на земни маси.

В музейната колекция обаче се съхраняват няколко особено ценни лични вещи и документи. Сред тях е работната тетрадка на композитора, в която са записани произведенията му от периода 1932-1934 г. Тя е дарена от неговите внуци при откриването на музея.

Пази се и бележникът, в който Дико Илиев е записвал часовете си в музикалната школа и работата с децата, които е обучавал да свирят на акордеон. Сред експонатите са още негово палто и часовник, с който е награден по случай 70-годишнината си.

Музеят разполага с богат снимков материал, както и със записани спомени за композитора. При откриването му един от неговите внуци, който също носи името Дико, разказва за годините, прекарани с дядо му, включително как композиторът го е учил да свири на акордеон. Съхранени са и спомени на по-възрастни музиканти, работили непосредствено с Илиев.

Дико Илиев създава повече от 19 духови оркестъра в Северозападна България 

Историческият музей в Оряхово продължава да изследва и популяризира творческото наследство на Дико Илиев. Сред инициативите е издаването на сборник с десет научни статии, подготвени след тематична научна конференция в града.

В публикациите са събрани и по-малко известни факти за композитора и особеностите на неговото творчество. Музеят е подготвил и изложба, посветена на делото на Дико Илиев, в която са представени духовите инструменти в един оркестър, както и информация за многобройните състави, които той е създавал в Северозападна България.

„Вероятно те са повече от 19. Представете си един човек да посещава толкова много места, с толкова много групи, толкова много хора да работи. Той се е раздавал за хората, бил е изключително работлив“, каза д-р Найденова.

Тази отдаденост е и причината Дико Илиев да бъде наричан „Апостола на духовата музика“.

Музеят е успял да преиздаде и шест диска с негови произведения, включващи значителна част от оставеното от композитора наследство - хора, маршове и други творби.

Празниците на духовите оркестри продължават традицията

Един от най-видимите начини, по които Оряхово съхранява връзката си с Дико Илиев, са празниците на духовите оркестри.

Началото им е поставено през 1988 г. като празник на селските духови музики. Причината е, че именно в селата духовите оркестри са били неразделна част от всекидневието - присъствали са както на празниците, така и в делничния живот.

Няколко години по-късно проявата става ежегодна, а форматът се разширява, за да могат в него да участват не само селски, но и военни, градски и любителски духови оркестри.

Традицията продължава и днес по време на Панаирните дни на Оряхово. Така наследството на Дико Илиев остава живо не само зад витрините на музея. То продължава чрез музикантите, духовите оркестри и хората, които се хващат ръка за ръка на неговите хора. А „Дунавското хоро“ остава най-разпознаваемото доказателство за силата на музиката му - мелодия, която десетилетия след създаването си продължава да събира българите на празник и да свързва името на „бай Дико“ с Оряхово, Дунав и българската музикална традиция. | БГНЕС