В полза на осигурените е понижаване на таксите и удръжките, събирани от фондовете
Размерът на пенсиите зависи от наличието на бюджетни средства, но и от решенията на управляващото в момента мнозинство
Промените са част от данъчно-осигурителната тежест
Управляващото мнозинство обяви намерението си за реформа на пенсионната система в страната. Тази задача представлява изключително сериозно предизвикателство, тъй като системата е свързана както с приходната, така и с разходната част на консолидирания държавен бюджет. Следователно евентуалните промени трябва да бъдат оценени не само от гледна точка на самата система, но и като част от данъчно-осигурителната тежест и сигналите, които тя отправя към предлагащите труд и работодателите. В настоящата статия ще предложа някои идеи относно пенсиите за осигурителен стаж и възраст.
Състоянието на пенсионната система
Понастоящем пенсионното осигуряване представлява система от три стълба. Първият от тях е задължителното осигуряване във Фонд „Пенсии“. Принципът на управление на средствата е солидарен. Т.е. отчита се размерът на вноските за всяко осигурено лице и това е предпоставка за получаване право на пенсия при изпълнение на изискванията (зависят полът, категорията труд и т.н.). Постъпленията от осигурителни вноски се използват за изплащане на пенсиите на настоящите пенсионери. Следователно осигурените лица фактически не плащат за себе си, а за предишните поколения.
На свой ред обаче техните пенсии няма да зависят пряко от направените от тях вноски, а от тези на работещите в момента, когато те имат такова право. Само че състоянието на публичните финанси тогава зависи от провежданата фискална политика през продължителен период от време – от поддържането или отказа от дисциплина и наличието на дългове, дефицити и фискални правила. В крайна сметка размерът на пенсиите зависи от наличието на бюджетни средства, но и от решенията на управляващото в момента мнозинство.
Политиката на увеличаване на пенсиите и на социалните разходи като цяло, което се финансира не от осигурителни вноски и дори не от данъци, а чрез емисии на дълг, несъмнено поставя под нарастващ риск устойчивостта не само на пенсионната система, но на публичните финанси като цяло. Поради това тя трябва да бъде преустановена и да бъдат предприети мерки, насочени към укрепването им, но без да се създава социално напрежение или да се пораждат трусове в икономиката.
Според приетия Закон за Държавното обществено осигуряване за 2025 г. общите му разходи ще бъдат 27.4 млрд. лв., които съставляват 12.5% от очаквания за годината брутен вътрешен продукт. За сравнение - преди COVID пандемията през 2019 г. тези разходи са били едва 11.7 млрд. лв. или 9.7% от БВП. Тоест за 6 години са увеличени с 2.8 процентни пункта спрямо БВП. Аналогична е ситуацията при разходите за пенсии – те нарастват от 8.2% от БВП през 2019 г. до 12% от БВП през 2025 г. (2.8 п.п.).
Същевременно през посочения период (2025 г. спрямо 2019 г.) средната пенсия на 1 пенсионер се очаква да се повиши с почти 155%. През същия период очакваното средно покачване на индекса на потребителските цени на базата на пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите е около 41%. Следователно през разглеждания период покупателната способност на средната пенсия е нараснала с 80%. Освен това най-голямото процентно нарастване се случи при най-ниските пенсии, получателите на които по принцип са сред най-уязвимите социални групи.
В резултат от промените през последните години коефициентът на заместване на нетния доход преди пенсиониране с пенсия е близо 70%, което е над средната стойност за държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и е значително по-висок от тази в Съединените щати и Обединеното кралство, по-висок е от съотношението в Швеция, която традиционно е пример за социална държава, и се доближава до този във Франция. Тоест спрямо стандарта на живот в България, осигурен от работните заплати, този от средната пенсия не е нисък.
Пенсии не зависят пряко от направените от самите пенсионери вноски, а от тези на работещите в момента.
На пръв поглед това изглежда добра новина, но всъщност тя е такава само в краткосрочен период. Тъй като приходите на държавното обществено осигуряване и по-конкретно на Фонд „Пенсии“ съвсем не са достатъчни, за да осигурят необходимото финансиране за настоящия размер на пенсиите. Всъщност дефицитът във фонда се покрива чрез трансфер от държавния бюджет, който през 2025 г. се предвижда да бъде 11.7 млрд. лв. Тоест приходите на фонда, които почти изцяло са от осигурителни вноски (10 млрд. лв.), не биха стигнали за изплащане дори на половината от предвидените пенсии (по-точно те са 46% от разходите на фонда за пенсии).
Следователно, ако единствено приходите от осигуровки се използваха за изплащането на пенсиите, средната пенсия би била около 450 лв. през 2025 г. Ако пък трансферът към фонд „Пенсии“ трябваше да бъде свит, така че консолидираният бюджет да е балансиран, тогава средната пенсия би била под 690 лв., а трансферът от държавния бюджет все още би бил с голям размер - почти 5.3 млрд. лв.
Вторият стълб на пенсионната система също представлява задължително, но вече допълнително осигуряване. Неговият основен принцип е капиталов. Това означава, че вноските се натрупват в универсални (а за първа и втора категория труд и в професионални) пенсионни фондове по индивидуални партиди. Те се инвестират и при получаване на право започва изплащането на втора пенсия, която допълва тази от ДОО. Размерът на получената пенсия по този начин зависи от вложените суми през осигурителния период, от платените такси и удръжки, от реализираната доходност и от вида пенсия. Освен това натрупаните суми се наследяват.
Един от проблемите при тези пенсии е, че размерът на вноските е значително по-нисък от тези за Фонд „Пенсии“ при трета категория труд – съответно общо 5% срещу 14.8% спрямо осигурителния доход. Освен това пенсионните фондове събират удръжки още преди да инвестират средствата в максимален размер до 3.75% и начисляват инвестиционна такса с максимален размер до 0.75% върху нетните активи на фонда – тоест тя се начислява всяка година върху размера на натрупаните средства независимо от постигнатата доходност.
По този начин, ако фондът начислява максималните позволени размери и реализира приблизителна средногодишна доходност 1.1% за периода, то при вноски от 1000 лв. всяка година след 20 години осигуреното лице ще има по партидата си точно 20 хил. лв., колкото е внесло през целия период. В същото време фондът ще е реализирал 750 лв. приходи от такси и почти 1570 лв. от удръжки (въпреки по-малкия процент те се начисляват върху нарастваща сума заради новопостъпилите вноски) и така за целия период фондът ще е събрал над 2300 лв., без да е изкарал дори лев за своя клиент. Ако средногодишната доходност е по-ниска, тогава клиентът в края на 20-годишния период ще разполага по партидата си с по-малко пари от направените вноски.
За адресирането на този проблем и заради очакваните ниски пенсии в нормативната уредба е предвидено, че фондовете трябва да начисляват минимална доходност за всеки 2-годишен период, която се определя от регулаторния орган. От друга страна инвестициите на тези фондове са ограничени според вида и относителния дял на отделните видове активи в портфейлите, което е направено с цел възприемане на по-консервативен подход, тъй като тези средства имат публичен характер.
Третият стълб представлява допълнително доброволно осигуряване, тоест той е вид инвестиция, която се насърчава чрез данъчни облекчения, какъвто е случаят и при личното застраховане със спестовен характер.
Какви мерки могат да бъдат предприети относно първия и втория стълб преди увеличаването на осигурителната тежест и на пенсионната възраст?
Един важен момент, който обикновено се пропуска, е, че правото на пенсия е гарантирано след изпълнението на съответните изисквания, докато правото на увеличение на пенсията според т.нар. Швейцарско или друго правило не е. Както посочих вече, решението за размера на пенсиите е политическо и би следвало да е съобразено със състоянието на пенсионната система и на консолидирания бюджет.
Това означава, че когато дефицитите във Фонд „Пенсии“ и в консолидираната фискална програма са твърде големи и поради това се нарушават разпоредбите на Закона за публичните финанси в частта му относно фискалните правила за дефицита и разходите, тогава пенсиите могат да бъдат увеличавани с по-малък процент – например с този на очакваната инфлация за следващата година или малко по-висок (до 1 п.п.), а при криза дори да бъдат намалявани. До овладяване на посочените дефицити темпът на нарастване на разходите за пенсии трябва да бъде по-нисък от този на растежа на приходите от осигурителни вноски. След това тези темпове могат да се изравнят.
Това би следвало да се случи заедно с други реформи за овладяване на бюджетните разходи в границите на 40% от БВП с включени разходи за сметка на Европейския съюз и национално съфинансиране. Трябва да спре прилагането на неформалните правила за определяне на минимален дял от БВП на разходите за отделни функции както и такива за индексиране на заплати в бюджетния сектор спрямо средната за страната за предходен период. Също така през периода на консолидация бюджетните заплати трябва да се увеличават с темпа на очакваната инфлация.
Необходими са промени и в разходната част на ДОО чрез преразглеждане на инвалидните пенсии и на условията за ранното пенсиониране в секторите, в които след официалното си пенсиониране продължават да работят голям брой заети преди това на същите позиции (признак, че всъщност работата не е толкова натоварваща).
При втория стълб удобен момент е да бъдат въведени т.нар. мултифондове. Тази идея се обсъжда от много години. По своята същност тя предоставя възможност за избор на осигурените лица между различни портфейли в зависимост от избрания рисков профил и очаквания срок до пенсия. Въвеждането им би позволило реализирането на по-висока доходност, но ще бъде свързано с по-високи разходи за управление.
Следващата мярка в полза на осигурените лица е понижаването на максималния размер на инвестиционните такси и удръжките, събирани от фондовете. Това е логично поради факта, че както вноските, така и натрупаните по партидите суми са се увеличи значително след 2019 г., когато са влезли в сила последните понижения.
ТЕКСТ ПОД СНИМКА 01
Пенсионните фондове събират удръжки още преди да инвестират средствата в размер до 3.75% и инвестиционна такса в размер до 0.75% върху нетните активи.
ТЕКСТ ПОД СНИМКА 01-1 МАЛКАТА СНИМКА ВЪТРЕ В ТЕКСТА
Пенсии не зависят пряко от направените от самите пенсионери вноски, а от тези на работещите в момента.
trud.bg
