В Троян ще бъде открита изложбата "Потопеното наследство".

Тя показва проучвания на екип от БАН на социалните, културните, ландшафтните и икономическите трансформации, предизвикани от строителството на язовири в България, при това на язовири, от чиито чаши и вододайни зони са били изселвани села и махали. 

Идеята на проекта "Потопеното наследство" е да проследи какво се е случило с над 75 селища, изселени при строителството на язовири, защото са попадали в язовирните чаши или вододайните зони, казва пред БНР един от авторите на изложбата и част от екипа, извършил проучванията - доц. д-р Петър Петров от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН.

доц. д-р Петър Петров Снимка: БТА

Изложбата проследява живота в селата преди да дойде язовирът – през разкази и архивни снимки, описва новите места за живот на изселените хора, онагледява процеса на промяна по места при изграждането на язовирите.

Работна ръка е имало, но не е имало достатъчно техника. Работата е напредвала бавно. Проектът за модернизация е бил много мащабен, отбелязва доц. Петров.

Строежът на един язовир е продължавал около 5 години. Обектите са били пускани поетапно.

Каскадата в Родопите – язовирите "Кърджали", "Студен кладенец" и "Ивайловград", е един от най-мащабните проекти. Строителството на този мегапроект е било важно, защото България решава да развива индустрия, за която е нужна електроенергия. Другата цел при изграждането на мрежата от язовири у нас е била да има достатъчно вода питейна вода и вода за земеделието, обяснява доц. Петър Петров.  

bnr.bg