Заводът за барут на Гебрев се връща на дневен ред – „Караш Инвест“ влиза в списъка на стратегическите обекти

Правителството предлага „Караш Инвест“ на сина на оръжейния търговец Емилиян Гебрев и „Ахелой ОПМ“ да получат статут на стратегически обекти; същият проект беше блокиран през 2024 г.

Проект за включване на две частни оръжейни компании в списъка на стратегическите обекти от значение за националната сигурност отново е внесен за обществено обсъждане. Сред тях е „Караш Инвест“ ЕООД – дружеството, свързано с проекта за изграждане на нов завод за барут край Смядово, Шуменско, и собственост на Христо Емилиянов Гебрев, син на оръжейния търговец Емилиян Гебрев. Това става ясно от публикуван проект на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията, предаде БГНЕС.

Предложението предвижда „Караш Инвест“ и „Ахелой ОПМ“ да бъдат добавени към раздел „Икономика“ на Списъка на стратегическите обекти и дейности по ПМС №181 от 2009 г. Според мотивите причината е значението на производството, търговията и съхранението на продукти, свързани с отбраната, за планирането на гражданските ресурси за отбрана и националната сигурност.

Важно уточнение е, че самото включване в списъка не представлява разрешение за строеж на завода. Статутът осигурява допълнителни мерки за сигурност, включително прякото наблюдение, защита и контрол на ДАНС, както и по-високи изисквания за охрана и достъп до обектите. В оценката на въздействието изрично е посочено, че промяната цели защита от тероризъм, кибератаки и други посегателства.

Втори опит след блокирания проект през 2024 г.

Същите две компании бяха предложени за включване в стратегическия списък и през януари 2024 г. Тогава проектът на постановление беше внесен от Министерството на икономиката, но процедурата не стигна до приемане. Официалната процедура за обществено обсъждане от онзи период потвърждава, че „Караш Инвест“ и „Ахелой ОПМ“ са били предложени за стратегически обекти.

Казусът се превърна в политически скандал през 2025 г., след като бившият министър на икономиката Богдан Богданов заяви, че върху правителството е бил оказван натиск за спиране на процедурата. Бившият военен министър Бойко Ноев също твърди, че Делян Пеевски е бил причината проектът да бъде блокиран. Публично потвърждение от Пеевски на тези твърдения няма.

Според публикуваната информация ДАНС първоначално е дала положително становище, но впоследствие го е оттеглила. Именно промяната в позицията на службата е довела до отпадането на процедурата. Тези обстоятелства са били предмет на журналистически проверки и публични твърдения на участници в тогавашните събития, но не са установени като факт с влязло в сила решение на компетентен орган.

Какъв е проектът край Смядово

„Караш Инвест“ е дружеството, свързано с инвестиционното намерение за изграждане на нова производствена мощност за барут в района на Смядово. Пред парламентарна комисия през 2024 г. Богдан Богданов заявява, че компанията е придобила предприятие в Смядово и че по проекта за нов производствен завод вече текат процедури по реконструкция и разширяване на барутния капацитет.

Причината проектът да придобие особена стратегическа тежест е недостигът на барут и други ключови компоненти за боеприпаси в Европа след началото на войната в Украйна. Барутът е необходим за производството на артилерийски боеприпаси, а увеличаването на производствения капацитет е сред приоритетите на европейската отбранителна индустрия.

Тъкмо затова проектът на Гебрев се появява в момент, когато европейските държави търсят възможности за увеличаване на производството на боеприпаси и намаляване на зависимостта от външни доставчици.

Междувременно България избра и „Райнметал“

Историята с проекта на „Караш Инвест“ се развива паралелно с друг голям проект за производство на барут и боеприпаси в България.

През октомври 2025 г. българската държава и германският концерн „Райнметал“ подписаха стратегически договор за изграждане на завод за барут и боеприпаси чрез съвместно дружество между „Райнметал“ и ВМЗ-Сопот. По официални данни инвестицията е близо 1 млрд. евро, а производството ще включва барут, 155-милиметрови артилерийски снаряди и модулни зарядни системи. Очаква се проектът да създаде около 1000 работни места.

Така България се оказва пред необичайна ситуация – в рамките на няколко години на дневен ред се появяват два различни проекта за увеличаване на производството на барут. Единият е частната инициатива, свързана с „Караш Инвест“ и Гебрев, а другият е държавно-германският проект с „Райнметал“.

Какво се променя сега

Новото предложение на Министерството на икономиката връща „Караш Инвест“ в процедурата за стратегически обекти. Ако постановлението бъде прието, дружеството ще попадне под режима за стратегическа инфраструктура и ще получи допълнителни мерки за защита и контрол от страна на държавата.

Това не означава автоматично, че заводът за барут е получил разрешение за строеж. Означава обаче, че държавата отново определя дейността на „Караш Инвест“ като имаща пряко значение за националната сигурност и поставя компанията под специален режим на защита.

След провала на първата процедура през 2024 г. това е вторият опит „Караш Инвест“ да получи стратегически статут – този път при вече променена европейска и българска среда, в която производството на барут и боеприпаси се превърна в един от ключовите въпроси на отбранителната политика. І БГНЕС