Ако имах племе

Прав си, г-н Карбовски, обаче не 5 дни, а повече, и то веднага. В противен случай със сигурност ще стане, ако приемат еврото, но ще бъде късно.

Дельо хайдутин Родопчанин живущ в Кърджали - Да сигурен съм че няма да приемат оставката на Кирил Петков и той като кака курвелия Нинова колко пъти не е приемаха оставката докато не я пуснаха на околовръст. ---- Коментирай ....Червената шапчица - Утре няма да бъде приета оставката на Кирцата… Всичко е в стил Пунта Мара…

Ани Ленард, експерт по въпросите на международната поддръжка и опазване на околната среда, е прекарала 10 години в изследване на пътя на вещите, от самото им начало като суровини, до края им – в контейнерите за отпадъци. Нейният документален филм „История на вещите“ (www.storyofstuff.com ), е колкото развлекателен, толкова и образователен. Ани посочва проблема съвсем просто: „Ние се превърнахме в нация от консуматори. Нашата главна идентичност е в това, че сме се превърнали в консуматори. Не майки, учители, фермери – а консуматори“. Но нейната най-голяма грижа е свързана с факта, че американската мания за консумиране разрушава равновесието ни с природата и унищожава живота на хората. И всичко това остава незабелязано от очите на обществото.

Само няколко факта, открити от Ани: – само за последните три десетилетия са изчерпани 1/3 от ресурсите на планетата; – 75 % от световната рибна популация е уловена от рибната индустрия, а 85 % от естествените горски масиви са изчезнали; – населението на САЩ е едва 5% от населението на земята, но използва 30% от световните ресурси и създава 30% от световните отпадъци. Ако всички консумираха в такива мащаби, човечеството щеше да се нуждае от 3 до 5 планети; – щатската промишленост отделя над 2 милиарда кг токсични химикали годишно. Над 100 000 вида синтетични химикали се използват днес в търговския оборот;

– токсичните химикали открити в продуктите, които използваме, се натрупват в човешкото тяло. Истината е, че майчината кърма оглавяваща хранителната верига, съдържа най-високи нива на токсично замърсяване; – всеки човек в САЩ произвежда дневно 2,2 кг отпадъци, двойно повече отколкото преди 30 години; – дори да рециклирахме тези отпадъци на 100%, това ни най-малко не би могло да реши проблема. За всеки контейнер с отпадъци, който контролираме, се произвежда еквивалентен отпадък за 70 контейнера, за направата на този единствен контейнер; Но съществува още нещо свързано с цялата тази история. Ани разкрива, че „това не се е случило просто ей така – било е планирано“.

ЗАЩО ПАЗАРУВАНЕТО СЕ ПРЕВЪРНА В НАЦИОНАЛЕН СПОРТ Може би най-шокиращият факт от задълбоченото проучване на Ани е, че нашето замърсяващо общество е било внимателно дирижирано от правителството на САЩ, за да съживи икономиката след Втората Световна война. По това време, специалистът по продажби на дребно Виктор Лебоу излиза с един амбициозен план: „Нашата извънредно продуктивна икономика изисква да направим консумацията свой начин на живот; да превърнем купуването и употребата на стоки в ритуал; в консумирането да потърсим духовно удовлетворение, удовлетворение за нашето его. Ние се нуждаем от използвани, изгорени, подменени и изхвърлени неща в непрекъснато нарастващи темпове.“

А ето как топката на консумацията започна да се търкаля. Всеки човек в САЩ е заливан с повече от 3,000 реклами дневно, препоръчващи да се купят още вещи. Фирмите проектират продуктите си, така че да изглеждат старомодни колкото е възможно по-бързо. Рафтовете по магазините се зареждат постоянно с наличните продукти за удобството ни. Резултатът? „Ние купуваме, купуваме и пак купуваме, поддържаме материалният поток на вещите. И те изтичат.“, както се изразява Ани с прости думи. Целият ни живот е насочен към работа, пазаруване и отново работа, за да можем да изплатим току-що купеното. И при такова бъхтене никак не е за чудене резултатът от социологическите проучвания – нашето национално щастие запада.

до - "огнеборец3" - Уважаеми, аз нищо не твърдя, всичко това го казва Ани Ленард, експерт по въпросите на международната поддръжка и опазване на околната среда.