Ако по някаква фантастична сила придобия власт, ще вкарам в затвора всички еколози и ще ги забраня за веки веков!

Когато бях дете, после момиче, след това млада жена - това е до сакралната 89-а година - живеех в София сред големи дървета.

В нашите дворове и по улиците.

Никой не се плашеше от тях.

Само през определен период изрязваха клоните по "Пиротска", тогава "Жданов", заради жиците на трамвая. Те порастваха и пак ги режеха. Не оборъщахме внимание на тази градска дейност на общината.

В нашия двор - общ на два адреса - имаше една велика череша, с огромен ствол и чудни бели плодове. Беше по някаква причина безстопанствена - като узрееше големите момчета се катереха по нея и от добро сърце откъсваха клонки с узрелите сочни череше и ни пускаха долу на нас - малките. Бели, напръщели с едни кафени резки по тях - топяха се в устата.

Голяма радост беше и никой не ругаеше хулиганите от махалата по върхарите й.

Докато една пролет в началото на 70-те падна тежък мартенски сняг и тя се сгромиляса, отрязана до корен. Върху чисто новата Лада на съседка. Помня как мама, иначе добра жена, и други добри жени от многолюдния двор, много се зарадваха, че спраска колата на комшийката, ама само в задната част, а не цялата. Тя беше гадна - съседката, не черешата. След което жените благославяха съдбата, че не се е случило, когато през лятото черешата бе накатерена от момчетата и, о Боже, какво щеше да им се случи!?

На тая така й се пада!

Във всеки двор имаше по едно огромно дърво - при "хазяйката", бивша собственичка на голяма къща огромен орех, при Сашо Шашмата акация в размер, какъвто така и не видях в живота си - днес съм на 75.

В кварталната "градинка" - мило наричана така от поколения софиянци около църквата "Свети Никола" уханни липи за радост на старците под тях, докато със страхопочитание ги подминавахме, за да си играем под други дървета.

Или после като отраснахме, си правехме любовни срещи на площад "Славейков" под големите дървета, които самоковката Фъндъкова изсече и съсипа площада.

А кестените по "Руски", където изгрява денят?

Моят живот премина в София - големият град - сред дървета.

За мен те са живи същества.

Сега в заника на живота ми виждам някакъв ужас - всички власти в градовете, от столицата до Етрополе са обявили война на дърветата.

Тази пролет в милото ми Етрополе обезглавиха всички дървета в града, включително и няколкото вековни липи в центъра, които даваха сянка и живот за пенсионери и мами с бебета. Един малък парк, който правеше центъра на града неповторим и красив. Общинските власти обясниха, че това било грижа за хората.

Може, ама аз не съм ходила наскоро в Париж, даже никога, но не виждам от филми да са обезглавили дърветата по Шанзелизето, като че ли тях не ги е грижа за хората.

Има си начини да се изрежат опасните клони, а не да гилотинират нашите общинари вековни дървета.

Няма да доживея липите в Етрополе да станат пак гостоприемни със своите сенки за хората.

Площад "Славейков" в София също отдавна стана пустия - най-тъжният площад на моя тъй обичан град, където не минават хора, а някакви безличници.

Ако по някаква фантастична сила придобия власт, ще вкарам в затвора всички еколози и ще ги забраня за веки веков!

За да спася дърветата.

Къща, сграда, хотел и каквото и да е, се строи за година-две. Дърво расте сто години...

Зоя Деянова