ЧЕГЪРТАНЕ С ПЯСЪК ОТ РЕКАТА

Като се опушеха и почернееха тенджерите и тиганите ни в къщата и по дъното им се явеше загоряло, баба почваше да ги лъска с пясък. Слагаше и някакви други работи, с които се вари ператен (каква хубава дума!) селски сапун, но главно с пясък от реката. Не много пясък, но влажен.

–Трябва да се изчегръсат убаво съдовете, та да се не изпотровим, докато готвим. – Това казваше баба.

Тефаловото и тефлоновото бъдеще още го нямаше никакво на хоризонта.

Велика философия. Най-великата и проста философия на живота. Искаш ли да не се натровиш, трябва да ядеш и да готвиш в излъскани съдове. Никаква мръсотия, никакво загоряло, иначе – лошо.

Сещам се за тия бабини битови моменти, защото ми омръзна да слушам за изчегъртване, за отлюспване, за зануляване, за остракиране, за изолиране и така нататък.

Не ми се разправя да повтарям кои точно политически човеци и човечета искаха да чистят, да изкореняват, да изчегъртват, да изолират. Чистници много, а яденето все по-некачествено и по-скъпо. Тая наша българска политическа манджа изпозагори всичките ни тенджери и тигани.

Викам си какво ли изчегъртване ще има сега и какво точно генерал-Радево стържене на тенджери и тигани ще падне. Много приказки се изприказваха в това направление и много хора се бутат и протягат ръце да ги видим, че са готови да чегъртат и да чистят. Да си кажа честно, след тези избори малко ми е по-спокойно. Не знам дали се радвам, не знам и дали очаквам чегъртане, но ми е някак по-спокойно, защото виждам как кокалът на властта отива някак встрани от устата на тия, които от сума ти години го гризат и лигавят. А кокалът на властта са нашите кокали. „Чегъртането“ идва от втръсването.

Втръсна ни се една и съща манджа – едни и същи простотии, едни и същи зоологии и ботаники, едни и същи тарикати – наду ми се главата от тях.

Уж човешкият ни дух бил безсмъртен, а ни се иска светкавично, за няколко години, за един-два мандата да си напълним тенджерите догоре и да лапаме, и да не мислим, че има загоряло.

Нямам представа какво ще стане. Но ми поолеква, защото някои, които се правеха на страшно важни, няма да са толкова важни. Вече не са толкова важни. Поомекнал им е балонът, по-хрисими са им физиономиите, тонът им не е толкова бодлив и настръхнал. Народна победа си е това – няколко пуяка да не са толкова важни вече и да не се дуят. Язък и за мисирките.

Че съм наивен, е ясно, но ми се струва, че трябва да се отворят някои прозорци. Малко свеж въздух трябва да влезе в живота ни въобще, в културата ни, в манталитета ни. В завистта ни трябва да има малко повече култура.

Че съм наивен, е ясно, но си мисля, че българският ген няма как да спре до това, което гледаме по телевизорите и което ни е седнало на врата и не мърда. Българският ген може много повече от това.

В баладата си Пенчо Славейков пише:

Сто двадесет души те бяха на брой.

И паднаха всички при първия бой!

Сега героите са сто трийсет и един и не вярвам да паднат нито в първия, нито в какъвто и да е бой. Нека само не лъжат много, не крадат най-много и си спомнят за бабиното чистене на загорели тенджери и тигани с пясък от реката.

Не е лошо да вземем да станем и нормална държава, но аз сега нормални държави не виждам. А и като се сетя колко ненормалници от сутрин до вечер говорят, че трябва да станем нормална държава, си викам: „Абе дано поне не сме такова черно и загоряло, дето да няма изчистване.“

А като свършеше с чистенето на тенджерите и тиганите с пясък от реката, баба ми доволна-доволна ми казваше:

– Ей сега ще взема да ти пръжна две-три яйца с масло.

Няма по-хубаво ядене от това.

Николай Милчев