ДА СИ ПРАВИШ ПИАР НА ГЪРБА НА ВОЛЕЙБОЛИСТИТЕ

Не знам какво ще стане днеска следобед на финала на Световното по волейбол. С цялото си сърце искам тези млади, гъвкави, силни и красиви като скачащи риби момчета да победят. Имаме право на такава радост. 

Сравняват случващото се днес във волейбола с това, което стана през деветдесет и четвърта с футбола. И тогава, и сега не мърдаме оттам, отдето седим и гледаме, стискаме по един и същи начин палци, пием едно и също пиене – да не развалим магията. 

Голямо въздигане нагоре е победата. 

Както си седиш ей така, и изведнъж хвръкваш нагоре, замайваш се и викаш, и ти е хубаво. 

Обичам волейбола, но ми е мъчително да го гледам. Скъсвам си нервите, дето всяка секунда трябва да треперя, да се надявам, да ми се свива сърцето, и затова гледам на пресекулки. Гледам, гледам и спирам да гледам, и пускам след пет минути да видя какъв е резултатът. И точно в тия пет минути, в които не гледам, усещам – не знам по какъв начин, но усещам какво става. 

Не знам какво ще стане следобед, но има една хубава дума, която знам от баба си – ние сега сме на ѝззем. Което значи, че се възземаме, че ни върви, че се въздигаме. 

Дано тоя ѝззем – волейболен ѝззем, да продължи и следобед. 

И сега за нещо друго. 

Добре бе, хора, на всички ни се е свила душата и ни се ще да гръмне зарята на радостта – да се изразя и аз литературно, но защо трябва да се прекалява? Защо трябва да се използва всяко нещо, за да се трупат лични дивиденти? Няма по-грозна дума от думата дивиденти в тоя случай. 

Великият Георги Господинов пожелава успех на нашите момчета от Франция. И говори точно като кукла Барби – правилно, заучено, мъдро – пудра захар се ръси от устата му. Пък говори с притчи, пък е по света, където го канят, където разнася нашата слава… Повдига ми се от такова нещо. 

Дали му завиждам? Да, завиждам му. Завиждам му на това, че целият му живот и цялото му творчество са на розов отличник. На правилник, който никога, ама никога не може да бъде неправилен. как пък един път не се спъна, не си чукна коляното, как един път не изпсува властта? Как един път не ожадня за вода и не остана без стотинки?

И като почнаха след това в студиото да го цитират, да му пожелават успех, та чак ми стана жал за големите наши поети и писатели, които са правили други работи в съдбовни за народа си времена. 

И ми стана жал за волейболистите, които не заслужават на техен гръб да си правиш пиар. На волейболен гръб литературен пиар.

Не е на мода, днес никак не е на мода писателите български да се жертват за България. На мода е да плачат за коалите в Австралия и да си правят пиар с поздравления за волейболистите. 

До гушата ми дойде в България да има само една книга, само един Перперикон, само един пингвин и един Пимпирев и само една война, и само една истина.

Не е възможно да бъде различно, защото станахме едни и същи и се въртим в кръг. И в центъра на този кръг, осветени от временни прожектори, са няколко кукли на конци. 

Висока е волейболната мрежа, обаче нашите момчета рибета са по-високи от нея. И ако бият следобед Италия, ще си пийна, нищо че на другия ден ще ми е размътено на главата. 

С две ръце стискам палци на момчетата и извинявайте, ако има нещо.

Николай Милчев