Депутати и заплати

Най-мъдрите глави на нацията са господари на парите

Сами си гласуват доходите още от зората на българската демокрация

Домашната политика е като оная култова песен: „И след мъглата пак мъгла...“ Сега уж небосклона се проясни, защото депутатите си замразиха заплатите. Уникален жест на родолюбие в парламентарната ни история!
Всъщност се изсипа звезден прах от Мъглявината Андромеда. Фризерът спаси доходите на властимащите. Ако не бяха пъхнали пачките на студено, сега щяха да бъдат по-тънки, изчисли колегата Стефан Кючуков. Той е с втора специалност климатология и ги разбира тия работи.

Най-мъдрите глави на нацията прибират три средни заплати всеки календарен месец. Защото са тройно по-достойни от средностатистическия българин. Жегите обаче стопиха плебейското възнаграждение с 8 евро. По простата аритметика народните избраници щяха да обеднеят с 24 евро. Фризерът ги отръва от сиромашията.

„Вятър и мъгла, Стефче!“, коментира пред жена си един приятел. „Бълха ги ухапала!“, добави тя.
Не е така, защото законотворците са пословично пестеливи. Треперят над всеки допълнителен грош към основната заплата, която в момента е 4236 суха пара. Това са добавките за ръководни постове в парламентарните групи и постоянните комисии. Плюс средствата за командировки, приемни, сътрудници, венци и букети.

Когато не са замразени по метеорологични причини, заплатите на депутатите вървят само нагоре. Те са господари на парите в милата ни татковина. Сами си гласуват доходите още от зората на българската демокрация.

През 1879 г. Учредителното събрание в Търново приема следният текст: „Народните представители съгласно с член 139 на Конституцията получават за всякой ден, доде трае сесията, по 15 франка наднични пари и още за пътни разноски за отиване и връщане по 50 сантима на една верста.“

Следната година вече имаме своя валута и мерна система. Дневните са обърнати на 15 лева, а пътните стават 60 стотинки на километър. Солидна сума, като се има предвид, че по онова време двулевката покрива дневния бюджет на едно средно семейство. Хлябът и млякото са по 20 стотинки, а доброто месо върви 60 стотинки килото, 100 лева е голяма заплата.

През 1893 г. депутатите вдигат ръка за 20 лева дневни. В Първата световна война за заслугата, че са вкарали страната в голямата касапница, вотират: „От 15 октомврий 1917 г. до края на войната народните представители получават добавъчно по 30 лева на ден.“ А след националната катастрофа камарата узаконява: „Дневните пари на народните представители се определят на 250 лева дневно от 28 октомврий 1921 г.“

По време на Втората световна народното представителство изпада в недоимък, както щеше да се случи сега. С дата 25 декември 1941 г. премиерът Богдан Филов записва в дневника си: „Сутринта в бюджетната комисия се разгледа бюджетопроектът на Върховното правителство. Говори се много по депутатските дневни, които мнозина искаха да се увеличат от 14 000 на 15 000 месечно.“

В парламентарната мъгла най-много трупат „професионалните депутати“. Те са абонирани за святата обител на демокрацията. Залепнали са за банките като мухи на мед. Емблематичен пример е Теодор Теодоров от Народната партия, известна като партията на милионерите. Теодоров обитава тринадесет обикновени и едно велико народно събрание. Брои си парите три пъти на ден - сутрин с кафето, на обяд с десерта и вечер преди лягане.

В наши дни Янаки Стоилов се опита да го настигне. Той е ляв и трябваше да е сред масите, но предпочиташе камерния заупокой на пленарната зала. Депутатства в едно велико и седем обикновени събрания. Стягаше се за още, но началничката Корнелия Нинова прекъсна виталния му полет.

Понякога в депутатската душа трепва жалостиво чувство. Народните водачи разбират, че електоратът няма техните способности да печели. В тази връзка по Коледа 2012 г. парламентът реши да се солидализира с низините и да си замрази заплатите. Историческият шанс потъна в зимната мъгла без да остави следа.

„Не успяхме да гласуваме замразяването заради дългата ваканция, след което започнахме заседания с изключително важни законопроекти“, обясни Димитър Главчев от ГЕРБ. Вместо да пъхне заплатите във фризера, както сега, Народното събрание ги подгря на котлона с увеличение между 252 и 504 лева на депутатска глава.

През 2008 г. парламентарното острие на БСП Костадин Кобаков изригна: „Аз мисля, че народният представител трябва да взима над 1500 евро пенсия!“ Кобаков посочи, че простолюдието е мързеливо и не работи, а неговите представители в камарата се късат от работа.

Ето как е отворено Второто народно събрание на 23 март 1880 г. Денят е неделя, на председателското място сяда най-възрастният избраник, вехтият войвода Цеко Петков. „Днес е празник и аз бих молил да не почнем нищо - сучи мустак той. - Но утре е князовий ден, а във вторник е пак празник; заради това аз предлагам на Народното събрание да отложим заседанието за в сряда.“

Думата на Дядо Цеко на две не става и депутатите си гласуват три дни предварителна почивка.

Парламентаристите не се заседяват по банките, защото имат натоварен график с бизнес рандевута. От тях идват консултантските, комисионите и рушветите за лобизъм. По леонардовски надарени, те са вещи във всички области на знанието. Ахмед Доган, който е дипломиран философ, се изяви и като талантлив хидроинженер. Консултира строежа на язовир Цанков камък срещу хонорар от един милион евро.

Лъчезар Иванов не случайно носи прозвището Мозъка. С космическа бързина на ума той заработи от консултантски услуги 131 000 лева. Дори се изненада от себе си. На 16 юни 2011 г. се заключи в тоалетната на парламента да анализира как ги е изкарал. Журналистите тревожно го чакаха пред вратата с двете нули. След гастро-мозъчната атака Иванов пусна водата, излезе и заяви: „Няма нещо, от което да се притеснявам, всичко е на показ.“

Иначе казано, не е потулено в мъгла. През 2021 г. Мозъка официално обяви, че вече е милионер!
Депутатите, които дисциплинирано стоят в залата, се потят да гласуват с картите на дезертьорите. Някогашният председател на парламента Огнян Герджиков поведе опълченска борба с това беззаконие. „Претърпях провал!“, призна победеният.

През 1879 г. Константин Иречек хроникира в дневника си: „Народното събрание, множество полуобразовани простаци или селяни; всеки говори колкото си иска - цели заседания минават в празни приказки. Един стане и говори нещо, друг веднага се обажда и му възразява, и така се кара.“

„Кара се до днес, Стефче!“, информира жена си моят приятел.

Автор: Росен Тахов

trud.bg