Саудитска Арабия между три фронта
Първият тест за новия съюз
Преди дни в Мека беше подписано споразумение, което може да се окаже много по-важно, отколкото изглеждаше в момента на подписването.
Саудитска Арабия, Турция и Пакистан създадоха нов механизъм за съвместна отбрана, като принципът е ясен: въоръжено нападение срещу една от трите държави се разглежда като нападение срещу всички.
Предвиждат се координация между армиите, съвместни учения, сътрудничество в областта на дроновете, електронната война, киберсигурността и противовъздушната отбрана. (Reuters)
И точно сега започва истинският тест.
Защото Саудитска Арабия се оказва под натиск от няколко посоки.
От едната страна е Ормуз.
От другата - Баб ел-Мандеб и Червено море, където хусите заплашват корабоплаването и саудитските енергийни маршрути.
А между тях е Йемен, там където отново се засилват бойните действия.
Хусите не е необходимо да спрат саудитския петрол, за да нанесат сериозен икономически удар… достатъчно е да направят нормалния му морски маршрут прекалено опасен.
И вече има реален пример.
Японската Idemitsu започна да получава саудитски петрол по алтернативни маршрути през Суецкия канал и около нос Добра надежда, заради нарушенията на корабоплаването около Баб ел-Мандеб.
При нормалния маршрут корабът тръгва от саудитското пристанище Янбу на изток, през Червено море, Баб ел-Мандеб и Арабско море към Азия.
При заобикалянето обаче маршрутът се обръща на запад - през Суец, после към Средиземно море, Атлантическия океан, около цяла Африка през нос Добра надежда, и чак тогава обратно към Индийския океан и Азия.
И резултатът е …. около 20 дни при нормален преход срещу 50–60 дни при алтернативните маршрути.
Петролът не е изчезнал.
Просто пътят до него стана много по-дълъг и много по-скъп. (Reuters)
Saudi Aramco също използва алтернативни схеми през Египет, включително чрез Сиди Керир и системата SUMED, за да изведе саудитския петрол към Средиземно море, без да разчита на рисковия маршрут през Баб ел-Мандеб. (Reuters)
И тук вече е истинския проблем.
Защото Саудитска Арабия може да има огромни петролни резерви,
да има модерни изтребители и противоракетна отбрана.
Може да има милиарди за оръжия, но ако морските тесни места бъдат превърнати в бойни зони, то тогава …. географията започва да диктува правилата.
А когато два от най-важните изходи - Ормуз и Баб ел-Мандеб - са под заплаха едновременно, Рияд вече не може да гледа на проблема като на обикновен конфликт в Йемен.
Затова и новият съюз с Турция и Пакистан вече е толкова интересен. Договорът не означава автоматично, че турски и пакистански войници ще тръгнат към Йемен…
Но първият отговор много по-вероятно би бил разузнаване, противовъздушна отбрана, дронове, електронна война, военноморско присъствие и … защита на критична инфраструктура.
Турция вече говори за изграждане на конкретни механизми за военно координиране с Пакистан и Саудитска Арабия, включително и за съвместни военни дейности и технологии. (Reuters)
И сега….
Какво ще стане, ако ударите срещу Саудитска Арабия продължат и се превърнат в сериозна заплаха за петролната инфраструктура и морските доставки?
Тогава новият съюз ще бъде изправен пред първия си истински тест.
Защото на хартия формулата е действително …. впечатляваща:
„Нападение срещу един е нападение срещу всички.“
Но войната не се води на хартия…
Тя се води там, където летят ракетите, където плават танкерите и където един затворен морски коридор може да струва милиарди.
А когато един танкер вместо 20 дни пътува 50–60 дни, това вече не е просто проблем на корабоплаването, а е геополитика в движение.
И сега всички гледат към Анкара и Исламабад.
Ще остане ли новият съюз просто договор за възпиране?…
или при следващия голям удар срещу Саудитска Арабия ще покаже, че зад подписите в Мека действително стои военна сила?
Това … може да се окаже най-важният въпрос на следващия етап от близкоизточната криза.
——————————
Росица Калинова
