ДЕСЕТ ДНИ СЛЕД ПРАЗНИЦИТЕ

Коледа, Нова година, Йордановден, Ивановден...всичко това изкарах на работа. 

Разпъргавих се на дърти години и тъй като на млади не можах да стана "Герой на социалистическия труд", сега белки ме направят на капиталистическия. 

Събуждам се на осми и зяпам календара, пуля се, а в устата ми нещо киселее. 

Викам си, добре, че няма празник, защото ще се вкисна от пиене като ланското зеле през пролетта. 

Какво погледнах-Бабинден. 

Викам си, то като няма дядовден, ще се порадвам на бабиния. 

Нещо ме човърка от вътре и нещо жерката ми се възбунтува да му цръцна рано, рано една скоросмъртница и като ми дойде на акъля за нея, лигите ми потекоха. 

Отидох до мазата, отворих бидоня със зелето, запретнах ръкава на ризата и започнах да ровя. 

Рових, рових и хванах една зелка. 

Викам си, че рано е свършило това зеле. 

Не обръщам внимание на миризмата, че е много остра. 

Зеле е, все пак трябва да понамирисва. 

Сложих я в тавата, бръкнах в малкото бидонче и си взех един брус сланинка с месце по него. 

Докопах едно шише с ракия и хоп-горе. 

Рекох да го нарежа, докато бабата спи. 

Вземам ножът, накълцвам зеленцето както си е в тавата, поливам го обилно с олио и го поръсвам с червен пиперец. 

Взех сланинката и нея започнах да режа тертиплийски на тънки парченца и докато я режа, парче в чинията, две в устата. 

Не чаках да си налея ракията в чашка, а направо си отпийвам от шишето. 

Наредих сланинката в чиния и нея поръсих с червен пиперец. 

Направо смърт. 

Сядам на масата и си пуснах телевизора. 

Като ще е адет, адет да е. 

Дръпнах още два-три яки гълтока и като ме хвана едно готино настроение и като ми се прииска да играя ела та ме гледай.

Телевизорът свиреше нещо, ама на мен ми се причува чичовата и като подхванах с подскоци, тропане, пък може и да съм се провикнал, знам ли?!

Таман пресегах да "заредя с гориво" , защото и ганкиното ми се причу и инстинктивно усетих че някой ме гледа.

Обръщам се и...край!

Капачките ми омекнаха.

На вратата по нощница седи Делта форс с униформа на КГБ и въоръжена с любимия си "Тефал", оня с червената точка, дето съм ви разправял вече за него.

-Жена, сядай тук, днес е Бабинден и да се почерпим за твое здраве, за здравето на деца и внуци!

Как го рекох и аз не знам, ама формированието, от което съм патил не веднъж тръгна в настъпление:

-Аз да не съм сарахош като тебе, че да сядам в три часа сутринта бре?

Таман го рече и кукувичката на часовника изкука точно три пъти.

Ококорих се- грешка няма.

"Ех тая продажница кукувичката, защо не е петел, че да я турна в тенджератаа..." -заканих се на ум аз.

Докато й се канех жената взе тавата със зелето, излезе навън и го изсипа в кофата за боклук, върна се и ме подхвана:

-Ти бре мързеливец, от кое зеле извади?

-Как от кое, от бидоня!

-От кой бидон? От този с миналогодишното, което те домързя да изхвърлиш ли?

Чак тогаз се сетих за миризмата, ама бях го излапал вече половината.

Какво ми крещя, какво ми се кани не помня. Нейната кавга ми звучеше като на кукувичката от часовника.

Ето трети ден мина от този злополучен бабинден, а аз още си дремуцам у тоалетната, че ха стана, ха съм оцапал гащите.

Това ми бе достатъчно наказание, макар да избегнах битката с "Тефаля".

Чудя се сега до идващите Антоновден и Атанасовден дали ще ми мине, а по-страшното ще е, ако жената сготви зеле.

Докато размишлявах за зелето се сетих за един виц:

Един се връща в понеделник от работа и жена му сготвила зеле. Във вторник- пак, сряда, четвъртък, петък- пак.

Казал на жена си:

-Утре отиваме на ресторант!

-Добре мъжо!

Отиват на ресторант и мъжът вика келнера;

-Келнер, има ли мешана скара?

-Има.

-Две мешани скари!

Жена му спира келнера:

-Келнер, имате ли зеле?

-Да.

-На мен мешана скара, а на него зеле!

-Защо бе жена?!-жално приплакал той.

-Докато си вършиш домашните задължения като заек, ще ядеш зеле!

Аз чак сега зацепих защо от както одъртяхме, ям сал зеле и моркови?!

Енчо Иванов