Допуснахме оглупяването и опростачването да се превърнат в обществена норма

Чрез бездействие..., а може би и от наивност, глупост или от удобство, в продължение на повече от 30 години преход допуснахме да се развие общество, в което критичното мислене все по-често отстъпва място на внушенията, манипулациите и пропагандата.

С други думи...

Допуснахме оглупяването и опростачването да се превърнат в обществена норма.

Днес, в деня на избора, някои не намират смисъл да се разходят до урните.

Други отдавна са направили своя избор в собствения си клуб по интереси.

Трети фанатично ще следват повелите на партията, на която симпатизират, независимо какво прави тя.

Имаме прекрасна природа.

Имаме плодородна земя.

Имаме вода.

Имаме ресурси.

Имаме хора, които могат и знаят.

И... имаме... кофти политици.

Платени.

Зависими.

Алчни.

Корумпирани.

Имаме и политици, които представляват чужди интереси и изпълняват чужди повели така старателно, че се питам... дали изобщо си задават въпроса кое е добро за България.

Знам, че става все по-трудно да се пресее плявата.

Трудно е да намериш човек, партия или избор, за който да кажеш: „Да. Това е.“

Но... не е невъзможно да се запиташ кое би било по-добро за нас.

За децата ни.

За държавата ни.

Дали ще изберете по-малкото зло.

Дали ще гласувате с надежда.

Дали ще гласувате с отвращение.

Дали ще задраскате бюлетината, стискайки зъби...

Но го направете.

Защото, когато не избирате вие, някой друг избира вместо вас.

Лилия Божкова